Жилищната политика изглежда не е сред основните приоритети на новия британски премиер
Снимка: Архив Ройтерс
Борис Джонсън влезе на Downing Street 10 в момент, когато Великобритания преживява „една от най-лошите жилищни кризи в демократичния свят“. Състоянието на жилищното строителство „прилича повече на катастрофа, отколкото на криза“ и страната е в плен на „големи корпорации в областта на жилищното строителство“, пише британският вестник Guardian.
Това може да звучи като манифест на благотворителната организация Shelter, но в действителност са думи на Джейкъб Рийс-Мог в негова съавторска статия от миналата седмица, малко преди да получи място в кабинета на Борис Джонсън.
Намаляващият процент на жилищна собственост, който се срина до едва 27% за британците под 35-годишна възраст спрямо 65% през 90-те години на миналия век, е силен удар за Консервативната партия, която по традиция насърчава притежаването на жилище. В същото време растящите цени, които сега са 7,8 пъти над средните доходи в Англия и Уелс, карат избирателите в традиционни бастиони на консерваторите да се чувстват отчаяни за шансовете на децата им да навлязат на жилищния пазар.
Самият Джонсън признава огромното предизвикателство в областта на жилищната политика. В речта си на конференцията на Консервативната партия миналия октомври той заяви: „Позорен факт е, че сега имаме по-малка жилищна собственост за хората под 40 години, отколкото французите или германците. Това отразява провала на правителствата през последните 30 години да изградят достатъчно жилища. Но това също така е огромна възможност за нас, торите“.
Откакто пое премиерския пост от Тереза Мей обаче, жилищната политика не беше удостоена с голямо внимание от Джонсън в рязък контраст с обещаните 3,6 млрд. паунда за бедните градове, както и 2,1 млрд. паунда за подготовката за Brexit без сделка.
В първата си реч като премиер Джонсън говори за единството на страната, по-безопасни улици, по-добро образование и по-добри пътища и железопътна инфраструктура. Жилищната политика се оказа по-назад в списъка с приоритетите му. „Промяната, която виждам, е… да дадем на милиони млади хора шанса да притежават собствено жилище“, каза той.
Говори се за големи промени в гербовия налог и в програмата Help to Buy. Но има и опасения, че премиерът ще се откаже от забраната за „изгонване от жилището като отмъщение“, обещана от Мей през последните й месеци на премиерския пост. Законът за жилищата позволяваше преди на собствениците на имоти да гонят без никаква причина наематели, ако например се оплакват от условията за живот.
Новият държавен секретар за жилищната политика, местните общности и местното самоуправление, чието назначение от Джонсън предизвика изненадата на всички в жилищната индустрия, все още не е обявил плановете си. 37-годишният Робърт Дженрик, първият министър в кабинета, роден през 80-те години на миналия век, влезе в парламента едва през 2014 г. Като всеки нов министър за жилищната политика той обещава повече нови жилища.
„Ще се съсредоточим неумолимо в стимулирането на предлагането и жилищната собственост“, заяви Дженрик пред Guardian. „Както каза премиерът, ние сме решени да дадем на милиони млади хора шанса да притежават собствено жилище“, допълни той.
Дали Джонсън ще постигне по-голям успех от предишните правителства в справянето с проблемите пред предлагането на жилища? Мнозина възлагат надеждите си на ключовия съветник на премиера в правителството – сър Едуард Листър, който е новият му началник на кабинета.
Листър беше дясната ръка на Джонсън по време на кметския му мандат и ключова фигура по време на предизборната кампания на премиера. Но той също така е вещ по жилищните въпроси, тъй като преди назначаването му за началник на кабинета на премиера беше президент на организацията Homes England, чиято задача според правителството е да ускорява изграждането на нови жилища.
Предлагането на жилища в Англия се срина след финансовата криза, като намаля до едва 124 хил. нови нетни домове през 2012-2013 г. Това е доста под 300 000-те жилища, които според правителството са необходими за задоволяване на търсенето. През последните години предлагането се увеличи, като достигна 222 хил. жилища през 2017-2018 г. Но данни от 2019 г. показват, че новозапочнатите жилища намаляват, като през първото тримесечие на годината са отбелязали спад от 9%.
Централна роля за възстановяването на предлагането на нови жилища през последните години изигра ключовата програма на консерваторите Help to Buy. Между стартирането й през 2013 г. и декември 2018 г. по програмата са отпуснати заеми за 11,7 млрд. паунда на 211 хил. купувачи. Това е увеличило жилищното строителство и печалбите на големите строителни компании, но програмата е обвинявана за растящите цени.
Към момента има планове за ограничаването й след две години и пълната й отмяна през 2023 г. Джонсън знае, че ако имотният пазар се пропука след Brexit без сделка, а според някои прогнози цените на жилищата може да намалеят с 10% при хаотично напускане на ЕС, програмата Help to Buy може да създаде значителен пазарен риск за правителството, защото данъкоплатците на практика притежават дял от всяко жилище, закупено въз основа на програмата. Ако обаче Джонсън прекрати програмата, рискува да отдалечи младите хора и големите строителни компании, които по традиция са близки до Консервативната партия.
По-вероятно е премиерът да вземе мерки в подкрепа на жилищния пазар след Brexit без сделка, като намаляване на гербовия налог до нула за жилища на цена под 500 хил. паунда.
Друг тест за Джонсън е дали той ще изпълни изненадващото решение на Тереза Мей от април да забрани т. нар. „прогонване от жилището като отмъщение“. Дори активистите от Shelter бяха смаяни и определиха решението като „изключителна победа за наемателите“. В отворено писмо до Борис Джонсън миналата седмица главният изпълнителен директор на благотворителната организация Поли Нийт призова забраната да бъде наложена от правителството му.
Премиерът ще трябва да отговаря и на призиви за подобряване на предлагането на достъпни жилища или на жилища, които да могат да бъдат наемани от местни съвети и жилищни асоциации.
Само 6000 нови жилища с достъпен наем са били отдадени в цяла Англия през 2017-2018 г. спрямо близо 40 хил. през 2010-2011 г., а споделените или достъпни жилища за покупка също намаляват. Жилищният пазар във Великобритания остава счупен, както призна самото правителство в бялата си книга през 2017 г.
По статията работи: Божидарка Чобалигова
investor.bg
