Загубеният растеж обрича Великобритания на по-високи данъци и по-ниски разходи
Снимка: Bloomberg
„О, пак тази цифра!“, възкликна министър от британския кабинет, когато получи нови доказателства, че Brexit ще доведе до негативен дългосрочен ефект от 4% върху британския БВП. Фактите може да са още по-малко спорни, но консерваторите не усещат цената, пише Робърт Шримзли за Financial Times.
Привържениците на Brexit постигнаха двоен резултат. Те не само отхвърлят неудобните истини, но и създадоха климат, в който опонентите им се притесняват да ги посочват. Торите твърдят, че страната вече не иска да чува за Brexit, освен в случаите, когато искат да разтръбяват неговите положителни страни. Дори посочването на проблем означава да се предизвика психологическа атака от привържениците на Brexit, които отклоняват въпроса, като изобличават своите критици като „опечалени” от Brexit. С подобни техники дори основната опозиция не желае да държи сметка на правителството.
И все пак е необходимо това да не се оставя така – не защото Brexit може да бъде обърнат, а защото последствията остават живи. Цифрата от 4 процента идва от Службата за бюджетна отговорност (CBO), затвърдена от последните търговски данни. За сравнение, дългосрочните белези, причинени от Covid, се оценяват на 2% от БВП. Казано по-просто, Brexit нанася два пъти повече дългосрочни щети на икономиката на Обединеното кралство от пандемията.
Това не е академичен въпрос. Ударът върху доходите във Великобритания вече се усеща чрез нивото на данъците и ограниченията върху разходите. Правителството се бори да засили растежа от нивата на ръст, които се предвижда да бъдат съответно 2,1%, 1,3% и 1,6% през трите години след 2022 г. Brexit направи тази задача по-трудна. И това оставя настрана рибните войни с французите, последиците от спора за Северна Ирландия и нарастващите местни проблеми.
Борис Джонсън можеше да бъде открит за цената. Brexit винаги е бил политически проект и неговите поддръжници могат да намерят ползи в имиграционните реформи и бързото разпространение на ваксина срещу Covid-19, което може да се припише на Brexit мисленето в правителството. Но на фона на нарастващата загриженост на избирателите относно икономикатата и недостига на работна ръка, правителството му настоява, че Brexit предлага значителни икономически ползи и в тази област. Министрите цитират шаблонно търговските сделки (предимно удължаване на предишни споразумения) и свободните пристанища.
При всеки бюджет служителите на Министерството на финансите се опитват да предложат политики, които да бъдат представени като победа на Brexit. Тази година те включват реформи на данъка върху тонажа на корабите, митата за алкохола и намаляването на налога върху вътрешните полети. Като възвръщаемост на политика, която трайно намалява БВП с 4 процента, тези мерки като че ли са скромни. И въпреки всички предвещания за съмнителни ползи и алтернативното извинение на пандемията, хората забелязват, че икономиката не е отприщена. Проучване на YouGov показа, че 61% от гласоподавателите смятат, че правителството управлява зле Brexit.
OBR разбива реториката. Тя опровергава въздействието на политиките, приветствани като икономически ползи от Brexit. По отношение на свободните пристанища тя заключава, че „основният ефект… ще бъде промяна на местоположението, а не на обема икономическа дейност“. Всяка допълнителна дейност би била от толкова „малък мащаб спрямо цялата икономика“, че „вероятно ще бъде трудно да се разпознае дори в ретроспекция“. Ефектът на данъчните облекчения, предлагани в предишни подобни схеми, добавя службата, е по-малко от една пета от сумата, предвидена от Министерството на финансите, тъй като предприятията не са били засегнати от стимулите.
Що се отнася до търговските сделки, OBR оценява ефекта от споразумението с Австралия на около 0,01% от БВП. Междувременно текущите данни подкрепят очакванията й за 15% спад в търговията с ЕС.
Този спад в интензивността на търговията подкрепя оценката за белези от порядъка на 4 процента от БВП, поне 40% от които, посочва OBR, вече са настъпили. Изразено в пари, 1,6% от БВП (който е в рамер на малко над 2 трилиона паунда), или приблизително 32 милиарда лири годишно, вече са загубени. Консервативна оценка за вероятния дял на хазната в този загубен доход е около 12,8 милиарда лири, или три четвърти от парите, събрани от повишаването на националното осигуряване от финансовия министър Риши Сунак. Това е много повече от сумите, събрани от замразяването на праговете (в посока надолу – бел. прев.) за подоходния данък през март. Или би могъл да се предложи буфер срещу инфлацията или покачването на лихвите, които все още може да накарат Сунак да наруши фискалните си правила.
Четири процента от БВП като белези от Brexit означават, че Обединеното кралство ще загуби около 80 милиарда британски лири годишно (на базата на днешния БВП) при груба цена за хазната от 32 милиарда паунда. Тези 80 милиарда представляват загубени или несъздадени работни места; търговия, която няма да се осъществи. 32 милиарда е сумата, с която данъците ще трябва да бъдат по-високи или разходите по-ниски.
Това е крайният резултат за страната и евентуално за партията на торите. Неизбежният факт е, че във време на анемичен растеж, огромен национален дълг и данъчна тежест, която вече е твърде висока за консерваторите, Brexit струва на хазната и на държавата милиарди, които Обединеното кралство можеше да използва.
Има ли нещо от това значение? Като се има предвид слабостта на опозицията и страстта на привържениците на Brexit, няма изгледи за ранно политическо възмездие. Но най-важният недостатък при това правителство е липсата на последователна стратегия за растеж. Джонсън иска да харчи повече и да облага по-малко. Brexit намалява възможностите му за това.
Не е сигурно дали избирателите ще направят връзката между икономическата слабост и Brexit. Но Великобритания вече плаща цената с пари, които не може да си позволи да загуби. Пътят, по който Джонсън се надява да поведе страната, се стеснява от политиката, с която той най-ярко се идентифицира.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова
investor.bg
