Борис Джонсън погази британската демокрация

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
309

Парламентът трябва да поиска вот на недоверие срещу правителството му и да предизвика общи избори, пише Financial Times

Снимка: Ройтерс

Борис Джонсън взриви бомба в конституционния механизъм на Обединеното кралство. Искането на премиера до кралицата (вече одобрено – бел. прев.) да спре работата на парламента за срок до пет седмици, привидно за да подготви нова законодателна програма, е без съвременен прецедент.

Това е нетърпим опит да се смълчи парламента, докато той вече не може да спре катастрофално излизане на Великобритания от ЕС на 31 октомври. На седалището на британската демокрация, отдавна адмирирана в световен мащаб, му се взема думата относно най-важното решение, пред което е изправена страната от повече от четири десетилетия. Така реално се лишава от глас британският народ – от чието име Джонсън твърди, че действа. Време е парламентаристите да свалят правителството му с вот на недоверие, проправяйки пътя за избори, на които народът може да изрази волята си, пише Financial Times.

Представителното управление във Великобритания е упражняване на съвещателна демокрация, която включва дискусии, преговори и неизбежни компромиси. То дава право за вземане на решения от името на избирателите чрез депутатите, като им позволява да обсъждат въпросите в детайли – а в случая с Brexit, най-големият разлом в следвоенната история, детайлите имат значение. Както Джон Стюарт Мил пише за представителната демокрация: „Тяхната роля е да посочат желанията, да бъдат орган за народни искания и място за оспорвана дискусия за всички мнения, свързани с обществените въпроси… и, критично да проверяват, евентуално чрез оттегляне на тяхната подкрепа, онези високопоставени държавни служители, които наистина вършат обществена работа.”
Историята показа, че шарлатаните, демагозите и потенциалните диктатори имат малко време за представително управление. Те търсят пътища да заобиколят парламента преди да заключат, че той е неудобство. Джонсън може да не е тиранин, но той постави опасен прецедент. Той и кликата около него, които избраха този революционен път, трябва да внимават какво си пожелават.
Декларациите на премиера, че той не прави нищо ненормално, са толкова неискрени, колкото и твърденията, с които бе облепен автобусът, от който той ръководеше кампанията за напускане през 2016 г. Прекратяването на работата на парламента преди речта на кралица е установена процедура, но за една-две седмици, а не за пет. Прекъсването по време на партийните конференции през септември е нормално, въпреки че някои парламентарни дейности продължават и тогава. Една кратко прекъсване на парламентарната сесия можеше да съвпадне със сезона на конференциите.

Няма правна или административна обосновка за цялостно петседмично прекратяване на дейностите на парламента преди речта на кралицата. Джонсън използва конституционни машинации, за да възпрепятства парламента, в който има мнозинство срещу избраната от него политика. Премиерът ще твърди, че убедителността на заплахата му да напусне ЕС без сделка, освен ако Брюксел не се съгласи да промени споразумението за напускане на Великобритания, е подкопана, ако депутатите правят всичко възможно да го спрат. Запушването устата на парламента като част от безразсъдна преговорна тактика обаче е акт на конституционен вандализъм.
Въпреки че този вестник не е привърженик на плебисцитите, той поддържа мнението, че резултатът от референдума през 2016 г. трябва да бъде приложен, но по начин, който ограничава доколкото е възможно щетите за икономиката, сигурността и националния имидж на Обединеното кралство. Референдумът не даде мандат за прокарване на най-крайната форма на Brexit. Изборният манифест на Консервативната партия от 2017 г., макар да повтаряше погрешната мантра, че „никаква сделка е по-добре от лоша сделка“, обеща да осигури „най-добрата възможна сделка за Великобритания… доставена от плавен, организиран Brexit”. Джонсън стана премиер благодарение само на гласовете на 92 000 членове на торите. Нито един премиер, който е поемал властта без общи избори, не се е отклонявал толкова радикално от предишната платформа на своята партия, нито се е опитвал да предприеме стъпка с такива сериозни последици.

Ако тактиката за прекъсване на парламентарната сесия на Джонсън успее, Великобритания ще загуби правото си да изнася лекции на други страни относно техните демократични недостатъци. Конституционните разпоредби на Обединеното кралство отдавна разчитат на конвенциите. Съществува опасност обаче един безскрупулен лидер да погази тези конвенции. Това не се е случвало в съвременната епоха.
Ако тактиката за прекъсване на парламентарната сесия на Джонсън успее, Великобритания ще загуби правото си да изнася лекции на други страни относно техните демократични недостатъци
Парламентаристите трябва да се възползват от възможността си през следващата седмица да защитят волята на Камарата на общините срещу тази на премиера. Периодът, през който ще заседават, може да е твърде кратък, за да се приеме законодателство, изискващо отлагане на излизането на Великобритания от ЕС. След това онези, които са против Brexit без сделка, трябва да забравят различията си и да отправят предложение за вот на недоверие към правителството. Това е неприятно дори за най-пламенните привърженици на оставането в ЕС в средите на торите, както и за други като либералдемократите, тъй като отстраняването на Джонсън навреме, за да се повлияе на процеса по Brexit, може също да наложи създаването на служебно правителство с лидер Джеръми Корбин от лейбъристите – резултат, от който с право се страхуват.

Основният приоритет обаче трябва да бъде защитата на британската демокрация. Джонсън може да се стреми да игнорира такова гласуване и да се опита да се задържи до след Brexit. Това би било още по-голямо конституционно погазване от действията му тази седмица. То би потвърдило, че Великобритания има деспот на Даунинг Стрийт.

Стандартният път за правителствата, изправени пред парламенти, които им пречат да прилагат своите политики, е да отнесат въпроса към хората. Тогава премиерът може да застане на позицията „без сделка“, потенциално в пакт с партията Brexit. Ако спечели, Великобритания ще трябва да уважава резултата и да живее с последствията. Опозиционните партии ще трябва да използват собствените си усилени кампании и избирателни съглашения, за да предотвратят такъв резултат. Джонсън представя настоящата битка като такава между парламента и народа. Ако той е уверен в подкрепата на хората, той трябва да е готов да изпробва това на избори – вместо да прави арогантен опит да възпрепятства парламентарната демокрация, която е основата на просперитета и стабилността на Великобритания.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!