Автор: news.bg
Снимка архив
В очакване на голямата реч преди дни, всички погледи бяха обърнати към премиера Борис Джонсън, който говореше за „Нов курс“ тип „Рузвелт“ за Великобритания. За щастие, когато стигна до него, той не обеща това. Защо за щастие? Приказката за двете държави дава отговора, пише за „КейпЕкс“, Филип Буут, професор и старши научен сътрудник в Института по икономически въпроси и професор по финанси, публична политика и етика, Сейнт Мери, Туикенхам.
Въпреки всички трудности (особено в североизточната част, Уелс и Шотландия), Великобритания преживя сравнително добре Голямата депресия, поне по международни стандарти. Имаше изключително консервативна фискална политика (много повече, отколкото по време на така наречената икономическа криза след 2008 г.) и въпреки това икономиката отскочи назад.
В периода 1930-1933 г. средният дефицит в публичния сектор е едва 1,1% от БВП. И имаше само две години отрицателен растеж на БВП (1930 и 1931 г.). До 1938 г. растежът на БВП беше достатъчно бърз, така че страната се върна към тенденцията на националния доход, сякаш Голямата депресия никога не се беше случила.
Основен двигател за растеж в този период бе изграждането на къщи в частния сектор. Казано в контекста, миналата година строителството на къщи беше на 30 годишен връх и построихме три къщи на всеки хиляда души. В средата на 30-те, според Ник Крафтс, степента на застрояване е била повече от два пъти по-висока. Основна причина за това бе либерализираният пазар.
Само малка част от страната бе обект на контрол на планирането. Във Великобритания имахме стабилна регулаторна среда, либерализиран пазар на земя за строителни цели и фискална икономия.
Разбира се, САЩ също претърпяха банкова криза, която неизбежно влоши Голямата депресия. Въпреки това, въпреки че Рузвелт често е смятан за великия спасител, той не е нищо подобно. Вярно е, че в ранните години на Рузвелт имаше отстъпление от БВП на САЩ. Въпреки това, по-скоро, както ще се случи след епизода на Covid, американският БВП се понижи толкова много, че отстъпването назад беше неизбежно.
В различни моменти между 1930 и 1939 г. има доста високи темпове на растеж. Въпреки това, като се вземе предвид периода 1929-1939 г. като цяло, растежът на реалния БВП е само 1% годишно. Нямаше връщане към тенденциите в нивата на националния доход. Докато икономиката премина в команден стил, за да произвежда оръжие по време на ВСВ, е трудно да се оспори с друго, освен че Голямата депресия всъщност приключи за Америка чак след войната.
Има много дебати за безработицата в САЩ през 30-те години. Прогноза, която изключва от заетостта лицата по схемите за работа, предполага, че безработицата е била между 15 и 20% в началото на войната. Други цифри, които отчитат онези, които са били в схеми за работа, са с около 5 процентни пункта от тази цифра. Във всеки случай безработицата в САЩ беше много по-висока, отколкото във Великобритания. За да може икономиката да работи на тези нива на безработица толкова дълго време, се изискват някои много лоши политики.
И имаше някои много лоши политики. Арбитражните регулации навредиха на бизнеса и създадоха „несигурност на политиката“, а най-високите пределни данъчни ставки бяха повишени до 77% и след това до 94% по време на войната. И въпреки, че Пол Кругман твърди, че кейнсианската фискална политика не е била изпробвана, заемът на американското правителство като процент от националния доход е много по-висок, отколкото във Великобритания.
Джонсън: Има много добър вариант, ако не постигнем всеобхватна търговска сделка с ЕС
Някои биха казали, че моето представяне на Франклин Делано Рузвелт – ФДР е твърде негативно. Други биха казали, че не е достатъчно отрицателно. Едно нещо, което можем да кажем със сигурност, е, че няма доказателства, които да подсказват, че подходът на ФДР към Голямата депресия е по-успешен от британския. Оценката за Рузвелт трябва да варира от лоша до средна.
И така, защо Борис твърди, че следва стъпките на неуспешния американски социалист, който застана под знамето на демократите, вместо да следва по стъпките на Филип Сноудън, 1ви Висконт Сноудън, успешният фискален консерватор в Обединеното кралство, който също бе под знамето на социалистите? Това е риторичен въпрос, на който само Борис Джонсън може да отговори.
Става още по-загадъчно, като се има предвид, че сериозният анализ на изявлението на Джонсън предполага, че докато заемите ще останат на много високи нива, разходите едва ли ще се променят в резултат на обявяването. Това не е съвсем по стъпките на ФДР, нали?
Но има още един обрат. Отговорът на Рузвелт на Голямата депресия бе погрешен тогава. Въпреки това, макар да не съм съгласен с нея, поне има уважавана икономическа теория, която предполага, че държавните заеми са подходящ отговор на шока от търсенето. Имаме шок от доставките. Да се отговаря на криза на предлагането с мерки на Рузвелт е като опит да се затегне винт с чук – това просто е грешният инструмент за тази работа.
Великобритания бе насилствено спряна да работи и трябва да либерализираме частта с предлагането в икономиката, така че предприятията да могат да се преструктурират и отново да бъдат създадени работни места.
За това трябва да гледаме не към Рузвелт, а към фигури като Лудвиг Ерхард, (творецът на Германско икономическо чудо след ВСВ), който гарантира, че хората от Западна Германия са освободени от правителствен контрол, за да възстановят икономиката си след най-големия шок на века за доставките. Не „Нов курс“, най-нужна е една добра сделка.
news.bg
