Владимир Шопов
Великобритания гласува за напускане на ЕС през 2016 г. Сега обаче все повече проучвания показват промяна на нагласите в посока, обратна на резултата от референдума. Мнозина вече говорят за поява на разочарование, дори съжаление. Или Bregret. До какво ще доведе това? Владимир Шопов потърси отговора.
Годината е 1904-та и набиращия световна популярност футбол се структурира в нова организация, ФИФА. Английската футболна асоциация (АФА), създадена през далечната 1863 година, не счита за необходимо да се присъедини.
Заплашени от изолация, англичаните все пак стават членове две години по-късно, но напускат през 1920 г. след множество спорове. Само след четири години преосмислят позицията си и се завръщат, но през 1928-а напускат отново. Спорът е относно прекалената власт и правомощия на ФИФА спрямо националните асоциации. АФА възстановява членството си едва през 1946 година.
Отношенията на британците с Европейския съюз (ЕС) в немалка степен следват подобна логика.
Лондон подминава с пренебрежение стартиращата интеграция на „стария континент“ след Втората световна война и първоначално не проявява интерес. Британската общност, империята и „специалните отношения“ със САЩ сякаш осигуряват достатъчно просперитет, влияние и поле за изява.
Само няколко години по-късно обаче, британският елит обръща нагласите си и търси членство, което е блокирано от Франция през 1963 и 1967 г. Присъединяването става факт през 1973 г., но не са минали и две години от него преди политическите спорове да доведат до първия референдум за напускане или оставане в организацията. Тогава 67% от хората гласуват за оставане в ЕС. През 2016 г. обаче едва 48,1% гласуват в подкрепа на оставането в ЕС и Великобритания напуска Съюза.
Противно на много очаквания обаче, Брекзит (Brexit) продължава да отеква в британското общество и да структурира множество дискусии и политики. Нещо повече, през последните години няма тема в страната, която е в състояние с такава лекота да взриви политическата система. Точно това се случи наскоро.
Защо Брекзит още е водеща тема
На 22 ноември тази година, лондонският вестник Съндей Таймс излезе със заглавие, че в коридорите на Уайтхол обмислят нова рамка на отношения с ЕС, подобна на тази с Швейцария. Новината буквално разтресе политическите дебати и в рамките на часове новият премиер Риши Сунакнастойчиво отричаше всякаква възможност за подобно решение.
В добре познат стил от времето на Борис Джонсън, дискретно обсъжданата идея се оказа напълно нереалистична, включвайки достъп до единния европейски пазар, но без свободно движение на хора.
Крилото на брекзитърите в консервативната партия моментално се активизира и веднага притисна новия премиер и финансовия министър.
Очаквано, политическият стрес се предаде и на лидера на опозицията, Киър Стармър, който на секундата също отхвърли подобна възможност и обеща при никакви обстоятелства да не връща свободното движение в отношенията с ЕС.
Описаната случка наистина потвърждава остатъчната чувствителност на темата, но самият факт, че в британската система започват да се обмислят алтернативи на сегашната безизходица, е показателен. Очевидно напредват размествания в нагласите и анализа за случилото се след 2016 г.
Най-съществената, но едва назована причина е пропукването на реалистичността, убедителността и доверието във възможните оптимистични сценарии след напускането на ЕС. Смелият нов свят извън организацията така и не се материализира.
Какво постигна Брекзит
Усилията за либерални споразумения за свободна търговия със САЩ и Индиянапример остават без резултат. Вашингтон дори не обсъжда идеята, а Делхи постоянно извива ръцете на Лондон и желаe улеснена имиграция в замяна.
Всъщност, дори ако се сключи споразумение със САЩ, неговият принос към БВП ще е 0.16% за идните няколко години. За сметка на това, по изчисления на службата за бюджетна отговорност, напускането на ЕС ще свие британската икономика с цели 4%.
Проектът за „Британия на ниските данъци“ или Singapore-on-Thames претърпя крах по време на краткото и злополучния премиерски мандат на Лиз Тръс. Този експеримент толкова оскъпи обслужването на британския дълг, че новият финансови министър веднага бе принуден да вдигне данъците.
„Връщането на контрола“ – един от лозунгите на подкрепящите напускането на ЕС – не просто не носи резултати, а дори не променя базови политики. По данни на британските статистически служби например броят на напусналите граждани на ЕС между юни 2021 и юни 2022 година е с 51 000 души е по-висок от този на пристигналите. За същото време обаче броят на пристигналите от страни извън ЕС скочи на над половин милион – 509 000 души.
Идеята за мащабна дерегулация също зацикли след като профсъюзи и най-различни браншови организации се противопоставиха на отмяната на хиляди останали европейски правила и норми. Бизнесът също въстана и се наложи да обяснява на правителството, че отдалечаването от европейските правила ще затрудни допълнително и без това все по-ограничения достъп по единния пазар.
Продължава и напускането на ключови инвеститори и свиването на важни индустрии. Само за последната година например BMW премести голяма своя фабрика в Китай, а Honda напусна изцяло Великобритания. Ако в годината на референдума за напускане на ЕС в страната са произведени почти 1,7 милиона автомобили, то през 2021 г. числото е малко над 791 хиляди.
Само преди няколко седмици парижката фондова борса измести лондонската и стана най-голямата в Европа.
Съжаляват ли британците
Още по-интересно е набиращото скорост разместване на обществените нагласи относно Брекзит. Доскоро картината беше доста статична, с малки и временни реакции на актуални събития.
През последната година обаче нарастват индикациите за по-дълбока промяна в посока обратна на резултата от референдума. Мнозина вече говорят за поява на устойчиво разочарование, дори съжаление. Или Bregret (от Brexit и regret – съжаление).
Данни от юли тази година на YouGov показват, че за 52% от британците напускането на ЕС е било грешно решение, а едва 36% са на обратното мнение. Тази разлика от 16% се появява в рамките на по-малко от две години и е вече устойчива.
Едва един от всеки четирима граждани е съгласен, че „Брекзит върви добре“, а над 60% вече са на обратната позиция. Нещо повече, осреднени данни от последните два месеца на три различни агенции (BMG, Omnisis и Deltapoll) сочат, че 57% искат Великобритания да се върне в ЕС, а едва 43% продължават да подкрепят Брекзит.
Разместването идва от поне три посоки. Едната е промяна на мнението на немалка част от гласувалите в полза на напускане. Вече 25% от тях са убедени, че решението е било грешка. Втора динамика идва от промяна на нагласите на тези, които не са гласували през 2016 година. Там съотношението е вече четири към едно в полза на членство в ЕС и очаквано все повече от тях са склонни да гласуват на такъв референдум.
На трето място е чисто биологическата динамика по простата причина, че сред най-възрастните Брекзит бе и най-популярен. Обратно, завръщане в ЕС се ползва с най-висока подкрепа сред най-младите и тези, които сега придобиват избирателно право.
Как реагират политиците
Независимо от тези промени, рано е да се твърди, че има необратимо и предначертано преструктуриране в британското общество. Посоката е ясна, но остават достатъчно въпросителни. Най-съществената е свързана с момента, в който политическата система ще е склонна да реагира на осъществяващата се социална промяна.
Това обаче няма да се случи в обозримо бъдеще по няколко причини. Торите са на път да загубят следващите избори и трескаво търсят пътища за икономически растеж, но премиерът няма да посмее да направи рязък ход, най-малкото защото веднага ще вдигне цялото крило от брекзитъри на крака.
Зациклилият Брекзит от своя страна възражда политическата сила на Найджъл Фараж. Неговата партия Reform UK наскоро обяви, че ще има кандидати във всички избирателни райони на парламентарните избори след две години и отново притиска консерваторите отдясно. Само за няколко месеца подкрепата за нея скочи от 3% на около 7% и продължава да пълзи нагоре. Почти всеки пети гласувал за консерваторите през 2019 г. сега е готов да пусне бюлетина за партията на вечния Брекзит.
Лейбъристите също са особено предпазливи и няма да подкрепят съществена промяна в отношенията с ЕС. За да победят торите, те ще трябва да си върнат десетки избирателни райони в централна и северна Англия, в които доминират избиратели, подкрепили напускането на Съюза. Неслучайно лидерът им Стармър или мълчи по темата, или потвърждава „червени линии“ като недопускането на свободно движение на хора от ЕС.
Какъв е пътят напред
В отсъствието на цялостна промяна по всяка вероятност ще станем свидетели на постепенно и мъчително сближаване между Великобритания и ЕС. Различията относно протокола за Северна Ирландия са преодолими, а и Лондон няма шанс за търговско споразумение със САЩ, ако не постигне разумен компромис с Брюксел по този въпрос.
Другата траектория ще бъде на частично възстановяване на отношенията, както вече се случи с формата за енергийно сътрудничество в Северно море. Великобритания го напусна след Брекзит, но Лиз Тръс тихомълком върна страната в него, без да се разчуе много.
Всъщност Великобритания се е запътила към най-лошия от всички възможни светове. С по-разширен суверенитет, но загубено влияние и възможности. Политическите фантазми не просто имат своята цена, рано или късно достатъчно хора ги разбират, а впоследствие и отхвърлят.
kafenete.wordpress.com
