Негативните последици от излизането от ЕС дълго време бяха премълчавани в публичното пространство. В момента това се променя
Brexit носи по-високи заплати и нови работни места? Не се оказа така. Междувременно много поддръжници на напускането са разочаровани.
Снимка: Bloomberg LP
Степента на политическия хаос, в който се намира Великобритания в момента, се вижда ясно от няколко цифри: само след шест катастрофални седмици при управлението на Лиз Тръс Консервативната партия трябваше да сложи на двойния пост на партиен лидер и министър-председател бившия финансов министър Риши Сунак. С него страната получава третия си правителствен ръководител в рамките на три години. Ако Сунак смени и финансовия министър, който в момента e Джереми Хънт, страната ще получи четвъртия си нов финансов министър от юли насам.
В икономическо отношение нещата не изглеждат много по-добре: Островът върви към рецесия, инфлацията е над 10 процента, частният дълг бързо нараства, а неотдавна – за пореден път – страната се оказа на косъм от пълна финансова криза. Държавният дълг е най-висок от 60 години насам. Понастоящем международните кредитори оценяват рейтинга на Обединеното кралство подобно на тези на Италия и Гърция.
На пръв поглед Великобритания понастоящем страда от последиците на многобройни международни катаклизми – подобно на много други страни. Фактът, че тези изкривявания засягат Обединеното кралство толкова силно, има една основна причина: Brexit, пише в свой коментар за Die WirtschaftsWoche Саша Застирал.
Настоящите спорове в управляващата партия на торите несъмнено могат да се обяснят с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. От катастрофалния референдум за ЕС преди шест години в партията се разгаря спор за това за какво се предполага, че ще е полезен Brexit. По този въпрос партията се разделя на няколко групи, които едва ли могат да бъдат по-различни.
Много от бившите привърженици на ЕС сред торите се оказаха на политическото бунище най-късно от встъпването в длъжност на Борис Джонсън през 2019 г. и почти нямат какво да кажат. Повечето от тях отдавна са се примирили с напускането на ЕС и в най-добрия случай се застъпват за по-мек курс на Brexit. Много от тях принадлежат към умерената група One Nation около Том Тугендхат и Дамиън Грийн.
Междувременно сред поддръжниците на Brexit има група, която може да се определи като носталгична. Те искат завръщане към „британските ценности“ и подчертават значението на парламентарния суверенитет, който според тях е застрашен от членството в ЕС.
Срещу тях се изправят хардлайнерите на Brexit в десния край на партията, с фигури като Джейкъб Рийс-Мог, Стив Бейкър и Суела Браверман. Те са подкрепяни от съмнително финансирани десни либертариански мозъчни тръстове. Общата им цел е премахването на всички останали елементи на социалната пазарна икономика и преминаването към радикално пазарен модел. Неуспешните усилия на Лиз Тръс в областта на икономическата политика могат да се обяснят с идеите, разпространявани от тези групи.
През 2019 г. към партията се присъединиха сравнително голяма група консервативни депутати от бившите крепости на лейбъристите в Северна Англия. Много от тях са от икономически слаби региони. Там много хора гласуваха за Brexit на референдума за ЕС в знак на протест срещу правителството на тогавашния министър-председател Дейвид Камерън. Тези депутати настояват за икономическа подкрепа за своите региони от правителството в Лондон.
Дейвид Камерън, който водеше кампания за оставане в ЕС в навечерието на референдума, бързо разбра след гласуването за напускане през лятото на 2016 г., че няма да може да запази партията и подаде оставка. Той беше, ако щете, първата политическа жертва на Brexit. Неговата наследница Тереза Мей години наред се опитваше да постигне компромис в преговорите с ЕС. Хардлайнерите на Brexit сред торите обаче торпилираха плановете ѝ при всяка възможност. Когато през лятото на 2019 г. парламентът гласува против споразумението на Мей с ЕС за Brexit, видимо изтощеният министър-председател напусна поста си.
Като министър-председател нейният наследник Борис Джонсън успя да помири различните групи в партията, като даде обещания във всички посоки. Той се опита да зарадва крайнодесните с (по всяка вероятност незаконни) депортации в Руанда на търсещи убежище и създаването на безмитни зони. На северните депутати той обеща стратегия за „изравняване“, т.е. за „подобряване“ на техните региони чрез инвестиции, което трябваше да намали силния икономически дисбаланс в страната. Той успокои носталгиците с многобройни призиви за „глобална Великобритания“.
Въпреки това повечето от тези декларации за намерения бяха само на думи. Когато Джонсън се препъваше от скандал в скандал, все по-раздразнените депутати го принудиха да подаде оставка това лято. Фактът, че именно Джонсън бе смятан за човек, който имаше шанс да се върне на предишната си работа, допълва картината на страната, която става все по-неуправляема.
Отмъщението на феновете на ЕС
Brexit несъмнено допринесе и за тежкото икономическо положение на страната. Бариерите пред търговията с ЕС, създадени от Brexit, доведоха до 14-процентен спад на британския износ за ЕС през 2021 г. Така обезценяването на паунда спрямо еврото след референдума за ЕС не оказа положително въздействие върху износа.
Годините на несигурност по време на преговорите за Brexit накараха много компании да задържат инвестициите си. Това се отрази, наред с другото, в намалена производителност. Обединеното кралство изостава от останалите страни от Г-7 във възстановяването от последиците от пандемията. ОИСР прогнозира, че през следващата година Обединеното кралство ще бъде в по-лошо положение по отношение на растежа от всички останали държави от Г-20, с изключение на Русия. Една от причините за това е високата инфлация.
Brexit има силен принос за това. Още през лятото на 2018 г. мозъчният тръст Centre for Economic Policy Research (CEPR) стигна до заключението, че Brexit е довел до повишаване на потребителските цени с 2,9%, без да има едновременно с това увеличение на заплатите. В по-ново проучване институтът отбелязва, че много компании, които са разчитали на работници от ЕС преди Brexit, сега изпитват затруднения да запълнят свободните работни места. Пречките не са довели и до повишаване на заплатите на британските работници – основен аргумент на много от поддръжниците на Brexit.
Бюджетните наблюдатели от Office for Budget Responsibility очакват, че в дългосрочен план британската икономика ще бъде с 4% по-малка, отколкото би била, ако Обединеното кралство беше останало член на ЕС.
Правителствата на Тереза Мей и Борис Джонсън или омаловажаваха тези оценки, или изтъкваха, че предполагаемите ползи от Brexit ще се проявят едва след време. Това е разбираемо – все пак мнозинството от избирателите на торите гласуваха за излизане от ЕС. Изненадваща е обаче степента, до която Brexit е бил премълчаван в продължение на години, дори сред голяма част от британската общественост.
Затова в голяма част от пресата рядко се споменават отрицателните икономически последици от напускането на ЕС. Дори BBC често пропуска темата в репортажите си. Ето защо репортажите на медията за икономически затруднените компании понякога приличат на репортажи от потъващия „Титаник“, в които айсбергът остава неспоменат.
В политиката ситуацията не е много по-различна: Дори опозиционната Лейбъристка партия прави всичко възможно да избегне темата за Brexit. Страхът да не разгневят многобройните гласоподаватели на Brexit в собствените си редици очевидно е твърде голям. Партията отхвърля и присъединяването към единния европейски пазар. Единственото нещо, което лейбъристите обещават в случай на смяна на правителството, е да се погрижат „Brexit да проработи“.
Но катастрофалният опит на Лиз Тръс да разгърне предполагаемите ползи от Brexit чрез радикална пазарна програма изглежда раздвижи нещата. Неотдавна Daily Telegraph публикува удивително критична статия за напускането на ЕС. При това доскоро консервативният вестник беше нещо като централен орган на противниците на ЕС сред торите.
„Ако искате, наречете го отмъщението на оставащите (гласувалите за това Великобритания да остане в ЕС)“, се казва в статията. „Революцията в британската икономика, обещана от участниците в кампанията за напускане на ЕС преди шест години, изглежда тази седмица най-накрая тръгна по пътя на всички революционни движения: Накрая се самоизяде“.
Предупрежденията на критиците на Brexit за потенциално тежките последици от него, отхвърляни години наред като „проект страх“, „се оказаха изключително верни, като по-скоро подцениха катастрофалната загуба на международен авторитет, а също и мащаба на щетите, които шест години политическо объркване и некомпетентност нанесоха на страната“. 
Brexit не успява да реши повечето проблеми на Великобритания. Снимка: Bloomberg
Други части от пресата, която се радва на Brexit, обаче очевидно не са се съгласили с тази отстъпка. Например дясноориентираният вестник Daily Mail определи падането на Тръс през миналата седмица като „дворцов преврат, организиран от привържениците на оставането, решени да ни държат в крак с ЕС“.
Междувременно британската общественост очевидно е стигнала до друго заключение. Според социологическо проучване, поръчано от Tony Blair Institute, мнозинството от британците искат промяна на отношенията с ЕС. Мнозинството от анкетираните биха приели ограничения на правния суверенитет и регулаторната автономия, ако това би направило вноса по-евтин. Въпреки че само една трета от анкетираните подкрепят повторното присъединяване към единния пазар на ЕС, 60% признават, че Brexit е навредил на икономиката на страната.
Мнението за раздробената управляваща партия също вече е доста ясно: Според социологическите проучвания лейбъристите понастоящем имат преднина от над 30 процента пред торите. Ако скоро се проведат избори, те на практика ще изчезнат като политическа партия.
Тогава революцията на Brexit най-накрая би изяла децата си.
