Източник: iStock
Здравните власти във Великобритания обявиха национален инцидент, след като откриха доказателства, предполагащи локално разпространение на полиовирус в Лондон, съобщава „Ню Йорк Таймс“.
Досега не са установени случаи на полиомиелит, а рискът за обществеността е нисък. Но здравните власти призоваха всеки, който не е напълно имунизиран срещу полиовирус, особено малки деца, незабавно да потърсят ваксинация.
„По-голямата част от населението на Обединеното кралство е защитено от ваксинация в детството, но в някои общности с нисък обхват на ваксините хората могат да останат изложени на риск“, каза д-р Ванеса Салиба, консултант епидемиолог от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство.
Последният случай на полиомиелит във Великобритания е през 1984 г., а страната е обявена за свободна от полиомиелит през 2003 г. Преди въвеждането на ваксината срещу полиомиелит, епидемиите са често срещани във Великобритания, като всяка година се съобщават до 8000 случая на парализа.
Рутинното наблюдение на отпадните води в страната улавя полиовируса веднъж или два пъти годишно, но между февруари и май служителите идентифицираха вируса в няколко проби, събрани в Лондон, според д-р Шахин Хюсейнов, технически служител на СЗО за предотвратяеми с ваксина болести и имунизационна програма в Европа.
Генетичният анализ показва, че пробите са от общ произход, най-вероятно е човек, който е пътувал до страната около Нова година, каза д-р Хюсейнов. Последните четири събрани проби изглежда са еволюирали, вероятно при неваксинирани деца.
„Важността на тази констатация е, че дори в добре развитите страни, страните, където обичайното покритие на ваксините е доста високо, все още е важно да се гарантира, че всички деца имат достъп до ваксини“, каза той.
Британските служители сега събират допълнителни проби и се опитват да идентифицират източника на вируса. Но пречиствателната станция за отпадъчни води, която идентифицира пробите, обхваща около 4 милиона души, почти половината от града, което е сериозно предизвикателство да се определи източникът.
Полиомиелитът се разпространява най-често от заразен човек, който не мие добре ръцете си и след това докосва храна или вода, погълната от някой друг. Вирусът процъфтява в червата и се появява в изпражненията на заразените хора. При до 1% от пациентите вирусът може да зарази гръбначния стълб и да причини парализа.
„По-голямата част от болестта протича безсимптомно, това е само около едно на всеки 500 деца, които са действително парализирани“, каза д-р Дейвид Хейман, експерт по инфекциозни болести в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, който преди това ръководи ликвидирането на полиомиелита.
Във Великобритания имунизацията срещу полиомиелит се извършва с деактивиран полиовирус, който не може да се отдели чрез изпражнения. Но някои страни по света разчитат на орална ваксина срещу полиомиелит, която съдържа жива, отслабена версия на вируса. Имунизираните хора могат за кратко да изхвърлят този вирус в изпражненията си, който след това може да се окаже в канализацията.
Това смятат здравните служители в случая. Вирусът в събраните проби идва от вид орална ваксина срещу полиомиелит, която се използва за ограничаване на огнища, според д-р Хюсейнов.
През последните месеци този тип ваксина се използва само в Афганистан, Пакистан и някои страни от Близкия изток и Африка, каза той.
Дивият полиовирус е елиминиран от всички страни по света, с изключение на Афганистан и Пакистан. Но полиомиелитът от орални ваксини, продължава да причинява малки огнища, особено в общности с нисък обхват на ваксинацията.
„Полиомиелитът продължава да съществува в някои от най-бедните части на света. Докато не бъде унищожен по целия свят, рискът от внос и разпространение в Обединеното кралство и другаде ще продължи“, каза Никълъс Грасли, епидемиолог по ваксините в Imperial College London.
Последните данни в Лондон показват имунизационен обхват от 86,6 процента, според Глобалната инициатива за ликвидиране на полиомиелита.
Досегашният анализ предполага предаване в общността, най-вероятно сред малки деца. По-малко вероятната възможност е един-единствен имунокомпрометиран индивид да е изхвърлил вируса в продължение на месеци.
„Големият проблем тук е дали непрекъснато циркулира в Обединеното кралство, или това е имунодефицитен човек“, каза д-р Уолтър Оренщайн, асоцииран директор на Центъра за ваксини Емори и бивш директор на Програмата за имунизация на Съединените щати.
Ако е последното, „те трябва да намерят този имунодефицитен човек“.
news.bg
