Британската петролна група „Бритиш петролиъм“ обяви на 27 февруари, че ще ликидира дела си от 19.75% в руския петролен гигант „Роснефт“ след руската инвазия в Украйна
Снимка: под лиценза на creative commons
Британската петролна група „Бритиш петролиъм“ обяви на 27 февруари, че ще ликидира дела си от 19.75% в руския петролен гигант „Роснефт“ след руската инвазия в Украйна.
Решението идва под силния натиск на правителството на Великобритания. От него ще произтекат финансови последствия в размер на 25 млрд. щ. долара, които ще бъдат отписани в края на първото тримесечие, посочи в официално изявление „Бритиш петролиъм“. Компанията стана акционер на „Роснефт“ през 2013-а като част от продажбата на дела си в TNK-BP за 12.5 млрд. щ. долара.
Главният изпълнителен директор на „Бритиш петролиъм“ – Бърнард Луни – и предшественикът му Боб Дъдли ще се оттеглят от борда на „Роснефт“.
„Подобно на много хора по света бях силно шокиран и възмутен от събитията в Украйна и сърцето ми е на страната на всички засегнати. Това ни накара да преосмислим изцяло позицията на „Бритиш петролиъм“ в „Роснефт“, обясни Луни.
„Роснефт“ изрази на уебсайта си разочарование от решението на британците „да разрушат 30-годишното успешно сътрудничество“ между двете компании, при това „взето под безпрецедентен натиск от политически ангажирани сили“.
„Бритиш петролиъм“ има най-сериозно присъствие в руския петролен и газов сектор, но най-големите конкуренти на групата също притежават важни дялове. Кешовите приходи на френския мултинационален конгломерат „Тотал Енърджис“ от дейност в Русия са в размер на около 1.5 млрд. щ. долара или грубо 5% от общите му оперативни приходи. Французите притежават дял в производителя на газ „Новатек“, както и солидно участие в проекта „Ямал Ел Ен Дж“. „Шел“ има сериозни вложения в ръководения от „Газпром“ проект за втечнен газ „Сахалин енърджи“, а „Шеврон“ и „Ексън“ присъстват в производството на смазочни масла.
Норвегия също ликвидира инвестициите си в Русия, става ясно от изявление на премиера на страната Йонас Гар Стьоре на 27 февруари. Норвежкият държавен фонд, който е най-големият в света с авоарите си от 1.3 трлн. долара, ще се раздели с руските си вложения. Фондът е притежавал акции в близо 47 руски компании и инвестиции в руски правителствени облигации в размер на общо 25 млрд. норв. крони (2.83 млрд. щ. долара) в края на 2021-а срещу 30 млрд. крони година по-рано: правителствени облигации за 6.7 млрд. крони и акции за 23.3 млрд. крони, по данни на Норвежката централна банка.
Най-ценният дял в индивидуална фирма в края на 2020-а е бил в „Сбербанк“, където фондът е имал дял от 0.83%, оценен на 6 млрд. крони по онова време, което го е направило четвъртият по големина акционер, по данни на „Рефинитив Ейкон“. Следващите по големина дялове на норвежкия държавен фонд са били в енергийните фирми „Газпром“ и „Лукойл“.
