Европейската комисия представи днес разпоредбите за облагането с данъка върху финансовите сделки в рамките на засиленото сътрудничество, както поискаха 11-те държави членки, които ще прилагат този данък, съобщиха от пресслужбата на институцията.
В предложението са запазени както подходът за облагане на всички сделки, които имат установена връзка със зоната, съставена от участващите държави членки, така и ставките от 0.1% за акции и облигации и от 0.01% за деривати.
Очаква се, че след като започне да се прилага от 11-те държави членки, данъкът върху финансовите сделки ще осигури приходи от порядъка на 30-35 млрд. евро годишно, отбелязват от Брюксел.
В днешното предложение за данъка върху транзакциите има малки промени в сравнение с първоначалното, които са внесени, за да се отчете фактът, че данъкът ще се наложи на по-малка територия, отколкото беше предвидено в самото начало. Те целят основно да гарантират правна яснота и да допринесат за борбата срещу отклонението от данъчно облагане и злоупотребите.
Предложената директива предстои да бъде обсъдена от държавите членки. Всички 27 страни могат да вземат участие в дискусиите по предложението. Въпреки това само тези, които участват в засиленото сътрудничество, ще имат право на глас и те трябва да постигнат единодушие, за да се прилага директивата.
Еврокомисията подчертава, че основните цели на данъка са три. На първо място, той ще укрепи единния пазар, като се намалят различаващите се национални подходи спрямо данъчното облагане на финансовите сделки.
На второ място, данъкът ще гарантира, че финансовият сектор допринася в значителна степен за публичните приходи, както е справедливо. И на последно място, той ще подкрепи регулаторните мерки за насърчаване на по-отговорното поведение на финансовия сектор, насочено към реалната икономика.
Както и в първоначалното предложение, данъкът върху транзацкиите ще е с ниски ставки, голяма данъчна основа и ще е придружен от мерки срещу преместването на дейности на финансови институции в други държави. Също така, по подобие на първото предложение ще се прилага принципът на мястото на установяване. Това означава, че данъкът ще е изискуем, ако която и да е страна по сделката е установена в участваща държава членка, независимо от мястото на извършване на сделката.
Като още една мярка срещу отклонението от данъчно облагане, днешното предложение добавя и принципа на мястото на издаване. Това означава, че издадените в 11-те държави членки финансови инструменти ще се облагат при търговията с тях, дори ако съответните субекти не са установени в зоната, съставена от участващите държави членки.
По подобие на първоначалното предложение, данъкът няма да се прилага към обичайните финансови дейности на гражданите и бизнеса (например заеми, плащания, застраховки, депозити), за да се защити реалната икономика. Той няма да се прилага и към традиционните инвестиционни банкови дейности при набиране на капитал, нито към финансовите сделки, извършвани като част от операции по преструктуриране.
