На десет минути пеша от „Бенк ъф Инглънд“, в източния край на лондонското Сити, се намира входът към новия сенчест свят на парите.
Там е и офисът на Moorwand – една от бързо множащите се нововъзникващи фирми, които се определят като алтернатива на паричните преводи, осъществявани от старомодните банки. Всеки ден, само във Великобритания, около 1.4 млрд. брит. паунда се изпращат до различни точки на света чрез слабо регулирания бизнес на дигиталните разплащания на платформи като Moorwand. И макар че това е малка частица от британските финансови потоци, критиците определят тази система като отворена врата за мръсните пари.
Moorwand е една от над 200 институции за електронни пари (EMIs), одобрени от английските регулатори от 2018-а насам. И неприятностите не закъсняват: през дребен кооперативен кредитор в Дания – Kobenhavns Andelskasse, с който Moorwand установил тесни връзки, преминават стотици подозрителни транзакции, включително с фирми за разплащания, според вътрешни банкови документи, до които се добрали и репортери на агенция „Блумбърг“.
По онова време банката привлича клиенти от Маршаловите острови до Белиз. Фактът, че тези субекти нямат естествена връзка с кооператива и че въпросните операции са свързани с висок риск за пране на пари и за финансиране на тероризма, принуждава датският финансов регулатор да поиска полицейско разследване през август 2018-а. Някоко седмици по-късно кредиторът е поставен под административно управление на датските финансови власти. Полицията пък конфискува сметки за милиони долари, свързани с Moorwand, пише датският вестник „Борзен“, който разследва скандала.
Електронната платформа, контролирана от молдовски бизнесмен, не е обвинена в неправомерни действия и продължава да осъществява клиентски преводи и плащания. Ключови длъжности във фирмата, включително за оценка на риска и за привличане на клиенти, са прехвърлени в Молдова.
Това повдига множество въпроси, засягащи дузините EMIs, лицензирани от регулаторите като част от усиилята им да повишат репутацията на Лондон като финансовотехнологичен център и да засилят банковата конкуренция.
Стотици регулаторни, правни и корпоративни свидетелства чертаят обезпокоителна картина за този нов ъгъл на Сити, вадещи на показ слабия надзор на британската Комисия за финансов контрол (FCA).
Част от компаниите, одобрени от FCA, имат мениджъри или акционери, свързани с балтийските скандали за пране на пари, с финансови престъпления в Русия и Киргистан, със здравни измами в САЩ и с предполагаеми противозаконни действия в Люксембург и Австралия. Дузини от тях се контролират от инвеститори в юрисдикции далеч извън пределите на Великобритания, включително на Британските Вирджински острови, Кипър, Украйна и Обединените арабски емирства. Някои пък дори се хвалят открито с бизнеса си с високорискови клиенти.
Британският клон на „Прозрачност без граници“ изрази сериозна тревога в доклад, публикуван през декември 2021-а, че над една трета от лицензираните от английския финансов регулатор EMIs имат подозрителни операции, собсвеници или директори. Анализаторът на финансови престъпления Греъм Бароу пък ги определя като „дивият Запад“.
Говорител на FCA се оправдава, че агенцията е извършила огромен обем работа, за да повиши стандартите за предотвратяване на криминални деяния във фирмите за разплащания и електронни пари, включително и налагане на рестрикции върху бизнеса на някои от тях. И обещава да продължи да предприема мерки срещу онези, които не отговарят на условията.
EMIs възникват преди десетина години.
Те предлагат разплащателни услуги като осъществяване на парични транзакции, предплатени карти, задгранични преводи и дигитални портфейли. Те обаче често обслужват високорискови клиенти, на които традиционните кредитни институции биха отказали достъп, примерно каквито са търговците на криптовалути. С други думи, EMIs в момента запълват тази дупка от банковия пазар.
Прането на пари струва над 100 млрд. паунда годишно на Обединеното кралство, по официални правителствени оценки и съществуването на EMIs без по-стриктна регулация може да създаде име на Лондон като център за операции със съмнителни средства. Тези опасения станаха дори по-сериозни след колапса на германската финансовотехнологична платформа „Уайъркард“ през миналата година след като шефът на германския финансов регулатор BaFin проспа сигналите за измами.
Компаниите за електронни услуги по правило са по-слабо регулирани от банките. Те могат да обработват плащания и да държат средства на потребителите, които обаче не са защитени от националните програми за застраховане на депозитите. И нямат право да отпускат заеми.
Утвърдени фирми, между които Revolute и Checkout.com, както и десетки по-дребни техни конкуренти, са част от растящата лондонска финансовотехнологична сцена – една от най-обширните и хвалени от британския кабинет в навечерието на BREXIT. Употребата на сметки за електронни пари е скочила четворно от 2017-а до началото на 2020-а, обхващайки 4% от възрастното население. „Бенк ъф Инглънд“, която не контролира тези фирми, твърди, че клиентите са вкарали около 10 млрд. евро в тях.
Успоредно с разрастването на тази ниша се увеличава и потенциалът за поемане на риск.
Броят на докладите за подозрителна дейност, свързани със сектора за електронни разплащания, са скочили четирикратно до края на март 2020-а, което не е неочаквано предвид подема на бизнеса. В тази връзка „Бенк ъф Инглънд“ предупреди, че областта „може в бъдеще да се превърне в системен риск“.
Правилникът от 290 страници на FCA за компаниите за разплащателни услуги предвижда изключително прецизен процес на одобрение. Кандидатът за лиценз трябва да убеди регулатора, че неговите изпълнителни директори се ползват с „добра репутация“ и не са били обвинявани в криминални претъпления, не са били разследвани от други органи и не са били участници в граждански искове. Ако лицензиран кандидат събуди някакви подозрения, надзорникът има широки пълномощия за проверки, включително да осъществява обиски, да разследва операциите и да отнеме лиценза.
Дали тази власт се използва обаче е съвсем различен въпрос. „Бенк ъф Инглънд“ е предупредила още през 2019-а за пропуски в контрола на компаниите за разплащания и призовава за задълбочен преглед на начина, по които се упражнява надзор над сектора. Парламентарна комисия заключи през юни 2021-а, че FCA трябва да трансформира дейността си. Агенцията пък поиска от законодателите да й дадат повече правомощия за контрол на мениджърите на EMIs, които ще я приравнят с надзора върху банковите шефове.
Оценката на анализаторите обаче е, че FCA е между чука и наковалнята, защото няма достатъчно ресурси и персонал да осъществява проверки и същевременно е под натиск да отвори пазара.
banker.bg
