Патриаршеско и синодално послание – 2016 г., публикувано от Българската патриаршия
„Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна”
(Лука. 24:5-6)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
След като и през тази година изминахме заедно дългото и спасително пътуване на Великия пост, след като заедно с Господа отново преживяхме Неговите страдания и кръстна смърт, в утрото на Третия ден всички ние, следвайки жените-мироносици, отново заедно бързаме към празния гроб, за да възвестим на света нечуваната и с нищо несравнима вест: „Христос воскресе!”
Възкръсна Христос, и врагът на нашето спасение бе посрамен! Възкръсна Христос, и властта на смъртта беше унищожена! Възкръсна Христос, и вече няма смърт, а живот се възцари! С тези и още много, извиращи от дълбините на нашите сърца, думи и днес отново славим и възпяваме Жизнодавца Христа, Когото гробът не можа да удържи; Победителя на смъртта, Когото адът не можа да надвие, а стенещ в безсилието и яростта си, викаше: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува” (Акатист на Възкресение Христово, ик. 1).
Христос възкръсна, за да имаме ние живот (Йоан. 10:10), за да спаси погубеното и да го върне обратно в дома на Отца (Йоан. 14:2-4). Христос възкръсна, за да положи така началото и на нашето възкресение (1 Кор. 15:20), за да ни освободи от властта на греха и на княза на този свят, като ни даде възможност от чеда на греха да станем чеда Божии и Божии приятели (Йоан. 15:14-15). Христос възкръсна, та чрез Неговото Възкресение Бог да ни открие „тайната на волята Си… що бе отпреди положил в Себе Си, в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един Глава” (Еф. 1:9-10). Заради тези и за още много други неща, в утрото на Третия ден гробът, в който беше положено тялото Му, се оказа празен – защото от този гроб бе възсиял Самият Живот!
Та нима някой друг, освен Самият Бог, приел пълнотата на човешката природа, можеше да ни освободи от оковите на греха и на смъртта? Нима друг, освен Онзи, чрез Когото всичко бе станало, Който Сам бе Творецът и на човека, и на целия свят, можеше да прояви грижа за нас – попадналите в примките на греховността Негови непокорни, но въпреки това, все така любими и непрежалими чеда? Нима друг, освен Богочовекът – нашият Господ и Спасител Иисус Христос, можеше да даде вяра на обезверените, да вдъхне надежда на обезнадеждените, на смъртните да подари живот? „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (Ос. 13:14; 1 Кор. 15:55). Така питаме и ние днес, за да отговорим от радостта на цялата ни Църква: „Христос възкръсна и смъртната сянка във вечен живот премина; Христос възкръсна и властта на смъртта вече не може да държи човека” (Акатист на Възкресение Христово, ик. 6).
Така богочовешката история, подпечатана от предивното събитие на Христовото Възкресение, продължава вече две хилядолетия: две хилядолетия, през които Църквата ревностно и неуморно продължава своето богочовешко дело и спасителната си мисия в света, все така неизменно проповядвайки Христа Иисуса – Разпнатия и Възкръсналия от мъртвите – и все така вярно пазейки всяка Негова дума, всяко повеление и обещание – всичко онова, което представлява същността на Неговия Нов завет с човечеството. А всичко това извира от самата богочовешка природа на Църквата, защото тя е Неговата Църква – „църквата… която Той си придоби със Своята кръв”(Деян. 20:28). В същата тази Църква продължава и днес, на всяко място и при всевъзможни обстоятелства да се проповядва Христовото спасително учение. В същата тази Църква продължава и днес да се преподава в тайнството на светата Евхаристия Самият Иисус Христос. Въпреки всички пречки и препятствия, които богопротивният дух издига пред богочовешката ѝ мисия.
Братя и сестри,
Като чеда на тази Църква, които сме „скъпо купени” (1 Кор. 6:20), за да получим „осиновението” (Гал. 4:5), спасението и вечния живот, и ние сме призвани да сме живи свидетели Христови и проповедници на Неговото преславно Възкресение. Всеки от нас според силите си и обстоятелствата трябва да бъде Христов апостол и благовестител на Евангелието, което „не е човешко”, но ни е дадено „чрез откровение Иисус Христово” (Гал. 1:11-12). Към това особено ни задължава и тежката духовна криза на съвременния свят, която в наши дни се отразява на всички равнища на човешкия живот и човешките взаимоотношения. Във време, когато човечеството отново се лута в търсене на своите изконни духовни корени, ние, православните християни, отново и отново сме призвани да благовестим за Христовото Възкресение и станалото възможно благодарение на него наше спасение. Да благовестим и да проповядваме „благоприятната Господня година” (Ис. 61:2; Лука. 4:19).
На нас не ни е дадено да знаем „времената и годините”, които Бог е положил „в Своя власт” (Деян. 1:7). Ние обаче добре знаем, че „един е Господ, една е вярата, едно е кръщението”. Добре знаем, че „един е Бог и Отец на всички, Който е… във всички нас” (Еф. 4:5-6), както и че Този Бог „не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите” (Прем. Сол. 1:13). И тъкмо затова имаме нашето задължение – като Божии приятели и Негови съработници – всякога да свидетелстваме за Него и за Неговото Възкресение, с което бе положено началото и на нашето спасение!
Като поздравяваме с преславното Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква – в обичната ни Родина и далеч от нея, благопожелаваме на всички вас светла пасхална радост, мир и светлина в душите и в сърцата, крепка вяра и надежда, и по-голямата от всички тях неоскъдяваща Божия любов!
Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите наш Господ и Спасител Иисус Христос, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Врачански митрополит † КАЛИНИК
Сливенски митрополит † ЙОАНИКИЙ
Видински митрополит † ДОМЕТИАН
На САЩ, Канада и Австралия митрополит † ЙОСИФ
Великотърновски митрополит † ГРИГОРИЙ
Плевенски митрополит † ИГНАТИЙ
Старозагорски митрополит † ГАЛАКТИОН
Ловчански митрополит † ГАВРИИЛ
Пловдивски митрополит † НИКОЛАЙ
Доростолски митрополит † АМВРОСИЙ
Западно- и Средноевропейски митрополит † АНТОНИЙ
Варненски и Великопреславски митрополит † ЙОАН
Неврокопски митрополит † СЕРАФИМ
Русенски митрополит † НАУМ
trud.bg
