През 2015 г. Ник Молнар живее с родителите си в Сидни, Австралия, продавайки бижута от настолен компютър в детската си спалня. От 250 долара часовници „Сейко“ до 10 000 долара годежни пръстени, 25-годишният тогава младеж става толкова добър в онлайн маркетинга, че се превръща в най-големия продавач на бижута в Австралия в eBay, изпращайки хиляди пакети на ден.
Същата година той си партнира с Антъни Айзен, бивш инвестиционен банкер, който е с 19 години по-възрастен от него и живее на другия край на улицата, информира БГНЕС. Те са съоснователи на онлайн услугата „Афтърпей“, която позволява на купувачите в САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада да плащат за дребни артикули като обувки и ризи с четири безлихвени плащания за шест седмици. „Бях дете на хилядолетието, израснал в кризата от 2008 г. и видях тази голяма промяна от кредит към дебит“, казва Молнар, който сега е на 30 г. Независимо дали им липсват кредитни карти или се страхуват да натрупват дълг с високи лихви по кредитните си карти, поколението на Молнар бързо приема този нов начин за покупка и снабдяване, докато плаща малко по-късно.
Пет години по-късно Молнар и Айзен, всеки от които притежава около 7% от компанията, са станали милиардери по време на пандемията. След като първоначално паднаха рязко в началото на карантината, акциите на „Афтърпей“, които стават публични през 2016 г., се увеличават почти десетократно, благодарение на нарастването на продажбите на електронна търговия. През второто 3-месечие той е извършил 3,8 милиарда транзакции, което е 127% увеличение, в сравнение със същия период година по-рано.
Те не са единствените, чието състояние се е развило през последните месеци. Според анализа на „Форбс“ най-малко петима предприемачи в областта на финансовите технологии, включително двамата австралийци, са били поставени в класацията на милиардерите от пандемията. Другите са Крис Брит, основател на дигитална банка Chime, и Влад Тенев и Байджу Бхат, съизпълнителни директори на “безплатното” приложение за търговия с акции „Робин Худ“.
Няколко други основатели на компании като „Кларна“ и „Маркета“ също са търпят невиждан успех се приближават до статут на милиардери. Както и в други сектори, рецесията коронавирус създаде печеливши и губещи и във финансовите технологии.
Например LendingClub, който предлага лични заеми на по-рискови потребители, съкрати 30% от своя персонал, Кредиторът за малък бизнес On Deck беше разпродаден. Но за ориентирани към потребителите и свързани с плащания финансови технологии, вирусът създаде условия за растеж, точно както за гиганта за електронна търговия „Амазон“ и платформите за работа от вкъщи Zoom, Slack и DocuSign.
„Приемането на финансови технологии от страна на потребителите вече беше силна и преди пандемията, особено сред възрастовата група от 20 до 40 години“, казва Виктория Трейгер – генерален партньор, водещ инвестиционен технолог в Felicis Ventures. “Пандемията се превърна в катализатор на растеж, подхранвайки ускоряването на приемането във всички възрастови групи, включително тези от 40 г. до 60 г.”, добавя тя.
Различни разработки, задвижвани от COVID-19, помагат на специфични видове играчи. Например преминаването на потребителите към повече онлайн разходи и услуги за доставка е благодат за някои компании, които поощряват тези плащания. „Маркета“, специализиран оператор за разплащания, чиито клиенти включват Instacart, DoorDash и Postmates, води преговори за участие на борсата с оценка от 8 милиарда долара, четири пъти повече от тази, която е факт през март 2019 г. Това би дало на изпълнителния директор Джейсън Гарднър, който притежава приблизително 10% от „Маркета“, дял на стойност 800 милиона долара.
Междувременно, Законът за „Грижата“ от 2 трилиона долара, приет от Конгреса на САЩ през март, със своите 1200 щатски долара за стимул на човек, платени отпуски, студентски заеми и добавки за безработица по 600 долара на седмица помогнаха на много американци да останат финансово на повърхността, а някои дигитални банки като „Чайм“ да процъфтяват.
Дебит Разходите за пътни и луксозни артикули, които американските потребители обикновено поставят на кредитни карти, намаляват с пандемията, докато разходите за дебитни карти се увеличават. През второто тримесечие на 2020 г., на фона на блокировките и страховете от коронавирус, потребителите намалиха разходите за пътувания, ресторанти и луксозни предмети, за които обикновено разчитат на кредитните си карти, но продължиха да харчат за най-важното и други дребни разходи с дебитни карти.
През това тримесечие обемът на транзакциите с кредитни карти Visa е намалял с 24% спрямо година по-рано, докато транзакциите с дебитни карти са се увеличили с 10%, според изследователската компания MoffettNathanson. А дебитните карти (а не чекове или кредитни карти) са разходният инструмент, който се предлага най-често от финансово технологични банки като SoFi, Dave и MoneyLion.
Базираната в Сан Франциско цифрова банка „Чайм“ използва плащанията на държавните стимули в своя полза. В средата на април, около седмица преди американските правителствени помощи от 1200 долара да започнат да се вливат в сметките на американците, компанията авансира тези пари на клиентите, които в крайна сметка са разпределени в над милиард и половина. „След авансирането на помощите имахме най-големия ден за нови записвания в историята на компанията,“ съобщава изпълнителният директор Брит.
Пандемията е намалила общите потребителски разходи в САЩ и равнището на безработица остава 8,4%, два фактора, влияещи върху клиентската база на „Чайм“ със средни доходи. На потребител обаче „средните разходи на клиент са по-високи от миналата година“, казва Брит. „Част от причината са правителствените програми за стимулиране на плащанията и безработицата.“ Днес годишните приходи на „Чайм“ се движат в размер на 600 милиона долара, според източник, запознат с финансите на частната компания.
При нейната зашеметяваща нова оценка от 14,5 милиарда долара, обявена заедно с набиране на средства в размер на 485 милиона долара в средата на септември, рисковите капиталисти оценяват компанията на 24 пъти нейните приходи. Някои инвеститори се чудят дали „Чайм“ трябва да е с толкова висока стойност, когато „Грийн Дот“, търгуван публично, предлагащ разплащателни сметки и предплатени дебитни карти за клиенти с ниски доходи, търгува с двойно по-висок доход. „Наистина приличаме повече на компания за обработка на плащания“, отговаря Брит. Това е така, защото на практика всички приходи на „Чайм“ идват от борсата – таксите, които търговците плащат, когато потребителите на „Чайм“ прекарват пръст по дебитните си карти.
Сега самият Брит се присъедини към “клуба с три запетаи”. „Форбс“ изчислява, че неговият дял в „Чайм“ е най-малко 10%, което означава, че неговите дялове са на стойност над 1,3 млрд. долара („Форбс“ прилага 10% отстъпка за всички дялове на частни компании). Следва феномена „Робин Худ“. Скуката да бъдеш в капан у дома, диви люлки на фондовия пазар и контрол на помощите на правителството на САЩ превърнаха някои от „децата на хилядолетието“ и „нулевото поколение“ в дневни търговци и играчи на опции.
Последният кръг на набиране на средства на „Робин Худ“ през септември му даде оценка от 11,7 милиарда долара, а съоснователите – нетна стойност от 1 милиард долара всеки. Но като се има предвид придобиването от Morgan Stanley на E-Trade за 13 милиарда през февруари и предишното закупуване на TD Ameritrade от Schwab за 26 милиарда, някои смятат, че „Робин Худ“ може да получи оценка от 20 милиарда долара, ако излезе на борсата или излезе. придобити.
Ако има един финансово технологичен сегмент, който е категоричен победител в пандемията, това е бизнесът, в който е „Афтърпей“: финансиране на вноски в онлайн точка за продажба. Печелите както от преминаването на потребителите към онлайн пазаруване, така и от нежеланието им, в тези несигурни икономически времена, да поемат нови задължения по кредитни карти. Докато Ник Молнар и Антъни Айзен от „Афтърпей“ постигнаха статут на милиардери през юли, конкурентите им не изостават много. Да вземем например „Кларна“, която е основана в Стокхолм през 2005 г. и навлезе на американския пазар през 2016 г.
Двама от тримата основатели, Себастиан Семятковски и Никлас Адалберт, се срещат, докато приготвят хамбургери в „Бъргър Кинг“ в Швеция. Те са пионери в „купуването сега, плащането по-късно“ на по-късен модел във , който наричат „опитайте преди да купите“ и позволяват на хората да притежават продукти в продължение на 30 дни, преди да направят първото си плащане.
Това е далеч по-привлекателно от старомодната схема във вериги от магазини, която някога е била популярна за коледни подаръци и големи покупки на уреди, при която купувачите трябва да направят всички вноски, преди да получат артикул. „Кларна“ таксува търговците на дребно между 3% и 4% от всяка транзакция, малко по-малко от абонаментните такси от 4% до 5%, за предлагане на своята услуга.
Една ключова разлика, която разделя двете компании: „Кларна“ се превръща в пълноправна компания за финансови услуги. През 2017 г. тя става лицензирана банка в Швеция и предлага по-дългосрочно финансиране до 24 месеца с начислени лихви за артикули с висока цена, като лаптопи, продавани чрез малък брой търговци на дребно. Семятковски вече е превърнал „Кларна“ в европейска дигитална банка с дебитна карта, с която да харчиш за ежедневни покупки. Вероятно ще направи същото в САЩ скоро.
Пандемията катапултира бизнеса на „Кларна“ по възходяща траектория. В края на първата половина на 2020 г. клиентската му база в САЩ достига 9 милиона, 550% повече в сравнение със същия период на предходната година. В световен мащаб 55 000 потребители изтеглят приложението „Кларна“ всеки ден, повече от два пъти повече от миналата година. „Кларна“ вече е достъпна в 19 държави, има 90 милиона потребители и очаква да генерира над 1 милиард приходи през тази година. Когато привлече нов кръг на финансиране миналата седмица, оценката й почти се удвои спрямо предходната година, достигайки 10,7 милиарда долара.
Съоснователят Виктор Якобсон има 10% дял, докато Семятковски има 8% дял от все още частната компания. (Никлас Адалберт запазва само 0,4% след продажба на някои акции, за да финансира филантропската си организация и да инвестира в стартиращи кампании. Нито той, нито Якобсон все още участват в „Кларна“.). Не е изненадващо, тъй като закупуването на акции във финансово технологични компании спечели повече клиенти и внимание, те също са изправени пред допълнителен контрол от регулаторите.
През март „Афтърпей“ се съгласи да изплати повече от 1 милион, включително 905 000 щатски долара за възстановяване на средства от потребителите, след като Калифорнийският департамент за бизнес надзор стигна до заключението, че забавените такси означават, че той работи с кредитен бизнес без лиценз. “Афтърпей“ отхвърля виждането, че компанията е работила незаконно”, се казва в изявление на австралийската компания. ” Афтърпей“ не вярва, че подобна договореност изисква лиценз от Калифорнийският департамент за бизнес надзор, но се съгласява да работи с такъв лиценз като част от това споразумение.” Говорител добавя, че „Афтърпей“ е кандидатствал и е лицензиран в други щати, където е това е необходимо. През 2017 г. „Кларна“ беше глобена с $ 15 000 в Ню Хемпшир за работа без лиценз за заем. Днес „Кларна“ има такива лицензи във всеки американски щат.
Друга печеливша финансово технологична компания в бизнеса на вноски е базираната в Силициевата долина „Аффирм“, идея на серийния предприемач Макс Левчин, основател на PayPal, който започна да работи на вноски миналия месец. Между ноември 2019 г. и юли 2020 г. „Аффирм“ почти удвои потребителите си в САЩ до 5,6 милиона.
Миналата седмица тя събра 500 милиона долара при над 5 милиарда долара спрямо 2,9 милиарда през миналата година. Докато точният дял на Левчин не е разкрит, той вероятно струва стотици милиони. „Аффирм“ се радва и на специален трамплин в Covid ерата – скъпи домашни фитнес уреди. От 2015 г. той подхранва финансирането на „Пелотон“, чиито продажби избуяват, тъй като богатите млади потребители, немотивирани от групови упражнения, се стичат да купуват велоергометри от над 2000 долара с техните класове за стрийминг обучение. „Аффирм“ сега финансира и покупки на „Мирър“, устройството за домашна фитнес тренировка за 1 495 долара, което „Лулулемон“ придоби това лято.
© Actualno.com
