Не намалява решимостта на избирателите, поддържащи Brexit-а
Снимка: архив, Reuters
В пристанищния град Тилбъри, на 35 км източно от Лондон, подкрепата за излизане от Европейския съюз остава нерушима като скала и хората настояват за незабавен Brexit.
„Надявам се, че ще може да напуснем напълно, нали за това гласувахме“, изтъква Дейвид Кънингам, 65-годишен пенсионер, без да крие нетърпението си.
„Време е. Колкото повече се бавим, толкова ще е по-трудно да скъсаме“, добавя той пред АФП.
За новия кръг от преговори, който започват тази седмица Лондон и Брюксел, този бивш производител на коли заявява, че иска „независима Великобритания, както по времето, когато можеше да търгуваш с цял свят“.
„Нямам нищо против континента. Но общият пазар не вървеше. Щом нещата не вървят, излизаме“, отсича той.
Разположен край устието на Темза, Тилбъри е прочут с пристаните си и крепостта от 17-и век, бранела столицата от морски набези.
Градът с 12 000 жители е сред най-важните контейнерни пристанища в страната.
На референдума от 23 юни 2016 г. местният окръг Търок бе четвърти от общо 382 сред най-масово гласувалите за Brexit със 72,3 на сто подкрепа за излизане от ЕС, пише Франс прес.
Общността на нациите е предпочитана пред ЕС
„Трябваше да си останем с Общността на нациите“, коментира Дерек Хауард, 77-годишен дърводелец в пенсия, посръбвайки чай.
Той описва града си като „поизтощен“, „с много безработица“ и твърди, че местните искат парите, харчени сега в Брюксел, да отиват за британските социални служби и здравеопазване.
Нарича „смехотворни“ дискусиите ще се наложи ли кралството да плати за Brexit-а милиарди лири, но добавя убедено: „Щом такава е цената . . .“.
„Тъй или иначе, трябва да излезем“, повтаря той.
Докато Лондон обсъжда споразумения за преход, който да трае с години след предвиденото напускане на европейския блок през март 2019 г., анкета на „ЮГав“ през месеца показа, че решимостта на избирателите, поддържащи Brexit-а, не е намаляла.
Според 61 на сто от тях „значителните щети за британската икономика са цена, която си струва да бъде платена“ за излизането от ЕС.
Близо 39 на сто от 2043-мата запитани миналия месец мислят същото за собственото си положение и за възможността член от семейството да изгуби работата си.
Застанал край местен паметник от времето на войната, 42-годишният Дарън разсъждава, че масовата имиграция е била ключов фактор за вота в полза на Brexit-а.
Brexit-ът като „възможно най-доброто“
„Те вършат нашата работа. Тук работните места са много. Ако си тръгнат повечко от тези хора, ще е по-добре за нас“, твърди безработният, който отказва да се представи с фамилно име.
„Според мен страната вече не се справя. Според мен те трябва да си заминат. Тук вече не е страна на британците. Наистина не е“, казва той.
В очите му Brexit-ът е „възможно най-добрият“ изход.
Именно на пристаните в Тилбъри са били стоварени първите мигранти от Карибските острови, докарани през 1948 г. с кораба „Емпайър уиндръш“.
„Ще има отрицателен ефект върху доста неща“, смята 69-годишната Джеки Валънтайн, работила в държавното здравеопазване. Тя обаче е гласувала за Brexit в знак на протест срещу „политиците в Брюксел, които ни диктуват какво да правим“.
„Медицинските сестри от Европа, които биха могли да потърсят работа тук, вече не кандидатстват. Не идват вече свестни хора, които бихме могли да приемем у нас“, казва със съжаление тя.
Но „ще оцелеем“, убедена е Джеки.
Шейсет и петгодишният Тони Чърч кротко лови риба в устието на реката: „Гласувах да напуснем. Не желая хора, които не са избирани, да ми казват какво да правя“.
„Струва ми се, че те са по-добре подготвени да преговарят от нас. А ние сякаш се влачим едвам-едвам“, отбелязва той.
И допълва: „Дано не стане така, че просто да се предадем и да се откажем от твърде много неща“.
/БТА/
По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg
