Да подобрим политическата система и прочистим обществото от паразитни политици
Крайно време е да внесем дребни подобрения, за да съживим парламентаризма и да му дадем последен шанс. В противен случай, следва спешно да организираме референдум за президентска република, последван от свикване на велико народно събрание, което да приеме нужните промени. Губим ценно време, което ще отнеме години да наваксаме.
Парламентаризмът в този вид вече не работи. Обществото е достигнало етап, в който тази система е унищожителна за него. Все едно да дадете много хубава торта на човек, който е тежко болен от диабет. Това, което съществуващата парламентарна система произвежда в момента не е демокрация, а анархично-пагубна свободия. Гласуват около 40 % от обществото като не се знае каква част от тях гласуват под строй или просто си продават гласа. На всичкото отгоре, всички гласове са равнопоставени и резултатът е налице. България се намира в безпрецедентна политическа кризи с наличие на голям брой паразитни политици.
Има начин да активизираме парламентарната демокрация и много бързо да подобрим политическата класа. Просто следва да сменим критериите за гласуване както следва:
Право на глас – всички лица, които не се осъждани и имат средно образование. Да се въведе образователен ценз. Необразовани и/или криминално проявени не следва да гласуват.
Тежест на глас – Не може всеки глас да има равна тежест. Образованите, работещите и тези гледайки деца следва да имат по-голям превес при гласуване като всяко едно от избраните трябва да добавя тежест. Висше образование – 0.5 гласа; Дете-0.5 гласа; Прослужено време трудов стаж от 10 години – 0.5 гласа. Така например висшист с 20 години трудов стаж и едно дете ще има тежест 3.0 гласа. С други думи, при избори, когато този човек гласува , все едно са гласували трима души, които нямат нито едно от изброените условия за добавяне на тежест.
Българите в чужбина – Тези, които постоянно пребивават в чужбина и живеят извън страната за повече от 5 години не бива да имат право на глас. Каква е логиката хора, които работят и плащат данъци навън да избират кой ще управлява България?!
Задължително гласуване – Гласуването трябва да е задължително за тези, които имат право да гласуват. Санкциите за неспазване на това следва да се непрежалими. Разбира се, при заболяване довело до невъзможност за явяване пред урните следва гласоподавателят да бъде извинен. Въпреки това, трябва да се предвиди и възможност, в срок до 3 дни този човек да има възможност да изпълни своето задължение за упражняване правото на глас след отминаване на абсолютната невъзможност. Тук, обаче, законодателят следва да е много стриктен и обективен при определяне на критериите за допустимост за не – гласуване.
Валидност на изборите – При наличие на над 50% от бюлетините с „не подкрепям никого“ , изборите са невалидни. Всички партийни лидери и водачи на листи да нямат право повече да участват на парламентарни избори след такива резултати. По този начин ще се явяват нови лидери и много бързо ще се прочистим от едни и същи деградивни личности.
Това ще породи необходимост от създаване на механизъм за администриране на всичко това, но си заслужава усилията. Всичко от гореизброените ще подобри рязко политическата система и класа в България. Конституционалистите следва да се заемат с това да намерят начин всичко от гореописаното да бъде направено от съществуващия парламент. Тяхна задача е да подпомогнат този процес. Дали е необходима промяна на конституцията или нещата могат да се случат със законодателни промени са неща, които те следва да разяснят. Те се опитват да ни убедят колко съвършена била парламентарната демокрация в България, а тя очевидно не работи в момента.
В случай, че след въвеждане на гореописаните, резултат е същата политическа криза, направо да правим България президентска република с парламент от 60 души-мажоритарно избрани депутати. И без това политическата класа е пълна с едни и същи никому ненужни паразити, които на всичкото са много на брой. Имаме 240 депутати, десетки партии и стотици активисти. В скоро време, борещите се за власт ще са равни на гласуващите.
Промените са прости, лесни и много ефективни. Можем много бързо да променим политическата система от неработеща в работеща, както и да се освободим от ненужни вредители.
Николай Ников е роден е през 1977 г. във Велинград.
Учил е „Международен бизнес“ в Лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал управленска кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. В момента преподава: Стопанска история и Основи на управлението Микро и Макро икономика; Маркетинг; Банково дело; Застраховане; Управление на Риска; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
