Пандемията е напът да предизвика бум в производителността
Снимка: Bloomberg
Пандемията срина икономиките на богатите страни. Но има признаци, че бум на производителността може да се появи от кризата, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
Икономисти от The Conference Boars, американски аналитичен център, сочат, че точно това се задава. Атаман Озилдирим и Клаас де Врис прогнозират, че след спада през 2020 г., икономиката на САЩ ще постигне растеж на общата факторна производителност (TFP) от над 2 процента през 2021 г. TFP представлява производството над това, което може да се отдаде просто на влагането на повече труд и капитал във възстановяването след блокадите.
Ръст от 2%, ако бъде реализиран, би могъл да компенсира напълно леката загуба на TFP през 2020 г. – естествена последица от бездействието на капитал, като например машини – като ще представлява значително подобрение от приблизително нулевия темп на годишния растеж на TFP в САЩ през десетилетието преди пандемията.
САЩ не са единствените, които показват признаци на здравословна производителност. Според прогнозите на ОИСР пандемията е ускорила ръста на производителността на труда в повечето страни с високи доходи.
В САЩ тази мярка – брутният вътрешен продукт на отработен час – се очаква да се увеличи с 6,7 % през трите години, обхващащи пандемията, от четвъртото тримесечие на 2019 г. до четвъртото тримесечие на 2022 г., според данните на ОИСР. Това е повече от двойно спрямо 3,3-процентния ръст, натрупан през предходния тригодишен период.
Същото ускорение се прогнозира за всички страни от Г-7. Очаква се Япония да увеличи производителността си на труда с 2% през трите години до края на 2022 г. – след като тя спадна през предходните три. Германия преминава от тригодишен темп на растеж от 1,1% до такъв от 2,6%, Франция – от 1,8% до 2,5%, Великобритания – от 0,6% до 3,7%, и Италия – от нула до 1,4%. От деветте най-големи богати икономики само Южна Корея отчита забавяне на растежа на производителността през този период – но до респектиращия темп от 4%.
Тези прогнози може да са грешни. Но като се има предвид силата на текущото възстановяване, те изглеждат правдоподобни. Това би било много приятна изненада. Не забравяйте, че през 2019 г. икономистите се тревожеха от факта, че експанзията след финансовата криза губи бързо скорост, а заедно с това се влошава и без това слабия растеж на производителността.
Защо се случва този привиден бум на производителността? Не може да се обясни като аритметичен артефакт. Измерената производителност може да се увеличи, ако продукцията спадне с по-малко от отработените часове и ако работата си губят предимно служителите с най-ниска производителност. Макар че това действително повиши измерената производителност в САЩ, където заетостта драстично намаля през пролетта на 2020 г., в други богати страни продукцията на отработен час падна рязко преди да се възстанови, когато икономиките се отвориха отново.
Във всеки случай до края на 2022 г. заетостта би трябвало да се върне достатъчно близо до нивото отпреди пандемията. Някои от подобренията – ако бъдат реализирани – би трябвало да отразяват реална промяна в това колко продуктивно се използва този труд.
Ако е така, два въпроса са от първостепенно значение. Защо производителността се ускорява? И какво трябва да се направи, за да се стабилизира тя на постоянно по-високо ниво?
По-високата производителност означава произвеждане на повече с по-малко и има два очевидни начина, по които икономиките с високи доходи правят това от миналата година. Както казват Озилдирим и Де Врис, „засиленото възприемане на цифрови технологии може да доведе до съживяване на производителността… Бавният растеж в предлагането на труд и недостигът на работна ръка биха могли да стимулират компаниите да се съсредоточат повече върху иновациите чрез ускоряване на автоматизацията и дигитална трансформация.”
Лесно е да се види как технологиите повишават производителността, от спестяването на време за пътуване до службата (заради дистанционната работа) до скока в онлайн продажбите и цифровите плащания на дребно. Правителствата могат да насърчат фирмите да запазят тези ползи – като например не настояват за връщане към предишното състояние по отношение на работата в офиси.
Контраинтуитивно е, че недостигът на работна ръка може да бъде нещо добро за икономиката. Едва ли минава и ден без заглавия за управители, които се оплакват, че не могат да намерят персонал и трябва да застанат на мястото на липсващи сервитьори или чистачи. С други думи, да извършат повече с по-малко, ставайки по-продуктивни.
Икономическата история и здравият разум сочат, че когато търсенето изпреварва предлагането, бизнесът реагира чрез увеличаване на производителността. Ако заплатите се повишават, фирмата няма друга алтернатива – в противен случай ще загуби работниците си за сметка на по-продуктивни конкуренти.
Ръстът на производителността вероятно ще бъде подпомогнат от комбинация от три неща: търсене, което се очаква да остане силно; достъпни капитали и технологии; и обучение, което непрекъснато подобрява уменията на работниците. Тази постоянна комбинация държи работодателите нащрек, за да се конкурират за работници.
Думата „недостиг“ крие този факт зад (напълно разбираемите) оплаквания на работодателите. Но икономика, в която има повече от достатъчно търсене за приноса на всеки, е икономика, която процъфтява: такава, в която работниците се радват на възможности, където пазарите възнаграждават подобряването на производителността и където перспективите оправдават инвестициите в разширяване.
Поддържането на силен натиск върху търсенето, така че трудът винаги да е малко труден за осигуряване, трябва да се разглежда не като опасност, а като белег за икономически успех. Докато се надяваме да победим вируса, трябва да се научим да живеем с недостига на работна ръка.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg
