София. 25 септември остава завинаги
в българската история с връщането на Южна Добруджа в изконните граници на България през 1940 година.
25 септември е 268-мия ден в годината, до края на която остават 97 дни. На тази дата в родната история се случва това:
1918 г.
На 25 септември са помилвани осъдените по Деклозиеровата афера, а на 14 ноември 1919 г. Главният военно-касационен съд отменя присъдите им. По тази афера на 21 октомври 1916 г. са осъдени на 8 до 10 г. затвор 14 души – депутати от БЗНС и Народнолибералната партия на Никола Генадиев, видни политически и стопански дейци.
Деклозиерова афера е опит на Англия и Франция да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914 г. световен военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове у нас. След като обещаваните от Лондон и Париж териториални отстъпки се оказват недостатъчни за българското правителство, тогава те предприемат друга тактика. През лятото на 1915 г. по тяхно внушение и с тяхна материална подкрепа в България пристига френският търговец Ф. Деклозиер, който пристъпва към изкупуване на част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. С тази акция той се стреми да попречи на изпращането на тези храни за Германия. В своята дейност Деклозиер привлича и някои от представителите на опозиционните политически партии. Деклозиерова афера не дава очакваните резултати. Вместо да се стъписа пред нея, правителството на д-р Васил Радославов взема крути мерки спрямо помощниците на френския търговец и ги хвърля в затвора. Скоро след това последва и официалното обвързване на България с Австро-Унгария и Германия. След края на Първата световна война чрез арбитражен съд в Париж съглашенските държави осъждат България да заплати загубите на Ф. Деклозиер.
1918 г.
В София се провежда спешно събрание на правителството във връзка с избухването на Войнишкото въстание. Кабинетът преодолява съпротивата на царя и на генералите и решава да поиска примирие със съглашенските държави. Назначена е делегация начело с Андрей Ляпчев и ген. Иван Луков за сключване на примирието. Царят заплашва с уволнение кабинета и замисля отбранителна линия по Стара планина.
На същото събрание правителството взема решение да освободи от затвора земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов и с група народни представители да ги изпрати при въстаналите войници да ги убедят да се върнат на фронта. Делегацията заминава за Кюстендил, а Райко Даскалов се отделя и пристига в Радомир, където се присъединява към въстаниците. По-късно Александър Стамболийски също се присъединява към въстаниците.
1915 г.
В хода на Първата световна война за главнокомандващ Действащата армия е назначен ген. Никола Жеков, а за началник-щаб ген. Константин Жостов.
Никола Жеков е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Роден е в Сливен на 25 декември 1864 г. Завършва Военното училище в София през 1887 г., след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за главнокомандващ българската армия. Към края на войната е на лечение във Виена. Завръща се в България и е уволнен от армията. Съден е за втората национална катастрофа заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) емигрира в чужбина. Умира на 1 ноември 1948 г.
Константин Жостов е военен деец, генерал-майор. Роден е на 30 септември 1867 г. в с. Гайтаниново, Благоевградско. Завършва Военното училище в София, след което и Висшето артилерийско училище във Виена с право да служи в Генералния щаб. Включва се като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912–1913 г.) е началник-щаб на Трета армия и на обединените Първа и Трета армия по време на сраженията при укрепените линии Люлебургаз–Бунархисар и Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон за подписване на мирния договор (1913 г.).
1869 г.
В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирало се по-късно в Българска академия на науките (БАН). Учредяването става на специално свикано за целта представително събрание.
1396 г.
Султан Баязид І разгромява кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд в Битката при Никопол.
Пред заплахата от османска експанзия унгарският владетел организира кръстоносен поход, в който участват унгарски, френски, бургундски и германски рицари. Към неговата армия се присъединяват и войските на влашкия воевода Мирчо Стари. Събралата се в унгарската столица Буда кръстоносна войска пристига под стените на Никопол, където я очаква армията на Баязид І, в която са включени и отрядите на сръбския владетел Стефан Лазаревич. В ожесточеното сражение християнската войска е напълно разгромена. Голямата част от кръстоносците намират смъртта си в битката. Крал Сигизмунд се спасява с бягство.
focus-news.net
