Анете Дитерт е кореспондентка във Великобритания на германската обществено-правна телевизия АРД. Пред свои колеги тя разказва как се е променил Островът от референдума за Брекзит насам, от който изминаха точно пет години. Тя научила резултата във влака от Единбург за Лондон. Все още помни добре странната тишина във вагона, макар той да е бил пълен с пътници. „Усещането беше за вцепененост от изживян шок“, казва журналистката. Още по-тихо станало, след като хората я чули да говори на немски по телефона. „Тогава една млада жена дойде при мен и разплакана ме увери, че не това е било намерението им. Каза ми колко много съжалява, че сега ще трябва да се върна в Германия.“
„Please, don´t go!“
Изненадите през този първи ден след референдума продължили: когато се прибрала вкъщи, пред жилището я очаквал огромен букет с цветя и бележка върху него „Please, don’t go!“ (Не си отивай, моля!). И чак тогава постепенно започнало да ѝ светва, че решението от референдума ще има пряко отражение върху положението на чужденците на Острова. „За мен усещането беше сяка над страната е надвиснала тъмна сянка“, казва тя. По-нататък Дитерт се спира на промените, предизвикани от изненадващото решение. Например дълбокото разделение, гнева на гласувалите за оставането на Великобритания в ЕС и триумфът на другите, които обаче изобщо не са били подготвени за такъв изход и не са знаели какво следва. „Цели семейства изведнъж се изпокараха, някои от съседите ми и до днес не си говорят, лично аз загубих много приятели. Просто за една нощ всичко се беше променило“, спомня си германската журналистка. Да вземем за пример трудовия пазар. „За гражданите на ЕС, които идваха при нас в кореспондентския ни пункт в Лондон, трябваше вече да изваждаме работни визи, което ненужно усложняваше и оскъпяваше всичко. Малките фирми просто вече не можеха да си го позволят“, казва Дитерт. И обратното: за британците изведнъж беше станало по-сложно да пътуват в страните от ЕС или пък да следват на континента, тъй като британското правителство прекрати също и членството си в програмата „Еразъм“. Особено за младите хора това беше голям удар, казва кореспондентката на АРД. „В момента това не се забелязва много, тъй като пандемията в голяма степен притъпява проблемите. Но когато ограниченията за пътуване отпаднат, все по-силно ще започнат да се усещат последиците от раздялата, и чак тогава британците ще си дадат сметка какво означават за тях новите отношения с ЕС“, казва Дитерт. По-нататък тя се спира на проблемите, причинени от Брекзит на британската икономика. Цели промишлени отрасли се борят за оцеляването си, уверява тя, като особено тежко е положението на малките предприятия. Тя дава следния пример: преди Брекзита уверяваха рибарите, че вече няма да им се налага да делят местата за риболов с европейските рибари, но никой не им беше казал, че след излизането от ЕС на практика те вече няма да могат да продават улова си, защото цялата сложна митническа процедура оскъпява износа.
„Поне половината британци са недоволни от решението“
На въпроса доколко значими са днес гласовете на твърдите привърженици на Брекзит, германската журналистка казва, че на 31 януари, т.е. в деня на фактическия Брекзит, не е имало празненства на площада пред парламента, нито дори премиерът Борис Джонсън е сметнал за необходимо да се покаже пред вратата на „Даунинг стрийт“ 10. „Повечето хора преглътнаха случилото се, но разделението в обществото си остава. Бих казала, че най-малко половината британци са недоволни от решението за напускане на Общността и последиците от него и смятам, че това ще си остане така и занапред“, казва Анете Дитерт. А относно настроенията в Шотландия и Уелс, където има силни движения за независимост, както и напрежението в Северна Ирландия, кореспондентката на АРД казва: „Брекзит задълбочи разлома, който и преди това съществуваше между четирите народа в състава на Великобритания. И вече не е изключено Обединеното кралство един ден наистина да се разпадне.“ Източник: Дойче веле
