Brexit е възможност за трансформиране както на Обединеното кралство, така и на Европа
Снимка: Bloomberg
Този петък вечер бележи епохално събитие в историята на Европа, след като Обединеното кралство напуска Европейския съюз (ЕС). Измина дълъг път от референдума за Brexit през юни 2016 г., докато се стигне до този момент – толкова дълъг, че е лесно да се изгуби значението на събитието сред мъглата от политическо объркване в процеса, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.
Значението обаче не може да се подценява. ЕС беше основан върху идеята, че само един все по-дълбок икономически съюз – с все по-интегриран политически съюз зад него, може да осигури мир и просперитет на континент, травмиран от конфликтите на 20 век. Повечето европейски политически лидери, ако не техните избиратели, все още вярват в това. Тези лидери също вярват, въпреки че малцина се осмеляват да го кажат на глас, че и двете форми на съюз трябва да са за сметка на суверенитета на националните държави.
Британските избиратели мислят различно. Техният вот през 2016 г. за излизане от ЕС, потвърден от парламентарните избори през декември, не беше вот за война и бедност. Това беше вот за различна и, според тях, по-добра форма на мир и просперитет, отколкото ЕС може да предложи.
Какво представлява тази британска визия? Преди всичко тя е демократична. Избирателите отстояха правото си да избират. Най-резониращата тема на кампанията за референдума през 2016 г. беше „връщането на контрола“, чрез която поддръжниците на Brexit имаха предвид решенията за бъдещето на Великобритания да се вземат от нейния парламент.
Този референдум разкри колко недемократична е станала британската политика, след като вземането на решения бе предоставено на Брюксел. Големи области във Великобритания и големи сегменти от обществото се почувстваха лишени от права и поискаха да си върнат управлението.
Британската политика след референдума стана толкова свадлива – понякога до точката на нефункциониране, защото избирателите имаха дързостта да отстоят своето въпреки съпротивата на политическата и бюрократична класа на статуквото. В този смисъл Brexit отприщи по-голяма и отдавна просрочена политическа ревизия. Brexit отхвърли дълъг списък от центристки политици отдясно и отляво, които използваха членството в ЕС като извинение за собствените си посредствени икономически резултати.
Декемврийската предизборна кампания беше най-идеологически интересната от 80-те години на миналия век, след като британците трябваше да направят категоричен избор между смели идеи отдясно и отляво. Те загърбиха Лейбъристката партия, чиито градски прогресисти вече не представляват работничеката класа, и разчистиха пътя за нов вид икономически реформистки единен консерватизъм.
Една характеристика на тази нова политика е как неподатливите избиратели бяха подложени на икономически страхове, което е за добро. Великобритания се възползва от неограничената търговия с ЕС и сега е изправена пред сериозни сътресения, тъй като бизнесът се адаптира към загубата на тези ползи. Брюкселските сановници обаче не притежават вълшебен еликсир, способен да стимулира икономическия растеж. Попитайте безработните френски младежи, стагниращите немски предприемачи или някой в Гърция.
Британците вместо това чуха европейската загриженост, че Brexit ще предизвика „състезание към дъното“ по отношение на икономическата политика. Това наистина означава, че политиците от ЕС са наясно, че една по-свободна британска икономика, по-отворена към търговията у дома и извън ЕС, би осигурила просперитет на повече хора, отколкото континенталната социалдемокрация. Британските гласоподаватели в крайна сметка може да не възприемат тази отворена визия, но те си осигуриха избор. Те също така могат да държат лидерите си отново отговорни за резултатите.
Всичко това плаши т.нар. добри европейци и бизнеса, защото това е директно предизвикателство към разбирането им за себе си и техния „европейски проект“. Централно място в този мироглед има недоверието към „неелитните” избиратели и пазари, които те обвиняват за злините, които връхлетяха Стария континент през първата половина на 20 век.
Следователно най-мощното оръжие на ЕС е бюрократичната Европейска комисия, чиито лидери са избрани чрез конклави между правителствените ръководители на държавите членки без особена връзка с предпочитанията на избирателите. По подобен начин еврото – определящата икономическата характеристика на континента – се превърна в средство, чрез което технокрацията освобождава националните правителства от необходимостта да вземат сериозни икономически решения.
Брюкселските бюрократи обладават основни функции, някога присъщи на избраните национални правителства, като сигурността по границите, дипломацията и търговията. Едва ли има значение, че Брюксел често изпълнява лошо тези функции; наличието на дейност е достатъчно, за да даде легитимност на ЕС.
Континенталните европейци се по-склонни от британците да предадат своя суверенитет на ЕС. Но те са все по-малко такива, тъй като става ясно, че ЕС има трудности в постигането на мир и просперитет. Вместо това избирателите получават миграционна криза, анемичен икономически растеж и периодични политически смущения.
Brexit е възможност за европейските лидери да се заемат по-сериозно с тези провали. Вместо да се страхуват от успеха на Brexit, ключът ще бъде да имат надежда и след това да се поучат от него. Гласоподавателите от континента не биха били склонни да разрушат ЕС, но те все по-често искат да го променят. Една Великобритания с по-голяма политическа независимост и дълбоки търговски връзки с Европа, без цялата безполезна бюрокрация и безнадеждна централизация, може да бъде модел. Засега европейските лидери се надяват, че тя ще бъде просто изключение.
Това, което се случва сега, има значение далеч отвъд бреговете на Великобритания или тези на Европа. Brexit, който буксува, с провалена реформа, стагнация в Обединеното кралство и търговски търкания с ЕС, би завлякъл Великобритания надолу и би повлиял на континенталните икономики, които не са достатъчно силни, за да понесат напрежението. Ефектите биха се пренесли към Америка и Азия и може би биха окуражили опасно разрушителни политически движения в Европа.
Brexit, който върви добре, би бил икономическа благодат за всички. Либерализиращата му енергия би била модел за алтернативни политически движения на континента. Примерът му за обновена демокрация, насочвана чрез традиционните представителни институции, а не от улицата, може да бъде еталон за другите европейци.
Британските гласоподаватели през 2016 г. и отново през 2019 г. избраха мирно и проспериращо съвместно съществуване със съседите си, а не безмислена и необратима интеграция. Това е най-важният избор, който европейски електорат е правил поне от едно поколение и приятелите на Европа в Америка трябва да им пожелаят успех.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg
