Десетата годишнина от референдума за Brexit може да е добър повод за отмяната му

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
190

Политиците в крайна сметка ще трябва да отговорят на промяната в обществените настроения

Снимка: Bloomberg

В разгара на дебата за Brexit страстите се разгорещиха толкова много, че някои заговориха за „нова английска гражданска война“. Това сравнение все още ме интригува поради една конкретна причина: страната, която спечели гражданската война, в крайна сметка загуби. Крал Чарлз I е екзекутиран през 1649 г., но единадесет години по-късно англичаните решават, че са направили грешка и възстановяват монархията.

Може ли подобен обрат да се случи и с Brexit? Така мисля, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Седем години след референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз от 2016 г. и три години след като Brexit реално настъпи, мнението се промени значително. Както ученият Матю Гудуин написа наскоро, около 60% от британците вече смятат, че Brexit е бил грешно решение и биха гласували за повторно присъединяване към ЕС на нов референдум. Средно, последните проучвания показват, че 58 процента от избирателите не само съжаляват за Brexit, но и активно подкрепят повторното присъединяване.

Лесно е да се разбере защо. Brexit беше рекламиран като начин за контролиране на имиграцията и подобряване на Националната здравна служба (NHS). Но NHS сега е в много по-лошо състояние, отколкото беше през 2016 г. Имиграцията в Обединеното кралство остава много висока, като имигрантите от ЕС до голяма степен се заменят с хора извън съюза. А МВФ прогнозира, че тази година Великобритания ще има най-зле представящата се икономика в развития свят.

Демографията и икономиката показват, че настроенията за повторно присъединяване ще се засилват с времето. Младите гласоподаватели са най-проевропейски настроени от всички, като 79% от 18- до 24-годишните искат да се присъединят отново. И, за съжаление, щетите, нанесени на икономиката на Обединеното кралство от Brexit, вероятно ще стават все по-очевидни.

Засега тези нагласи не са проникнали в политиката. Даниел Ханан, виден активист на кампанията за излизане от ЕС, заяви наскоро, че има „заговор за отмяна на Brexit“. Де да беше така!

В действителност, с приблизително две години до изборите, опозиционната Лейбъристка партия казва, че отмяната на Brexit е изключена – и говори само за „поправки“ на настоящата сделка. Дори отявлените поддръжници на членството в ЕС често се оплакват, че ще отнеме едно поколение, преди Великобритания да обмисли повторно присъединяване към съюза.

Но това е твърде фаталистично и прекалено примиренческо спрямо нарастващите щети, които Brexit нанася. То също така игнорира скоростта, с която се развиват събитията и мненията.

Истината е, че незначителните „поправки“ на Brexit, предпочитани от лейбъристите, може да не са постижими и няма да компенсират изключването от вътрешния пазар на ЕС. Обществеността изглежда осъзна това. В крайна сметка политиците ще трябва да отговорят – и идеята за повторно присъединяване към ЕС ще стане популярна. Голямо лейбъристко мнозинство след изборите ще улесни тази промяна.

Всяка кампания за повторно присъединяване би била изправена пред още две големи възражения. Първото и най-важно е твърдението, че ЕС няма да иска Великобритания обратно. Второто е аргументът, че британците ще се обърнат срещу връщането в съюза, когато осъзнаят какво включва то.

Европейска опозиция срещу завръщането на Великобритания със сигурност съществува, но може би е преувеличена. Мишел Барние, който ръководеше преговорния екип на ЕС за Brexit, казва, че вратата е отворена за Великобритания да се присъедини отново „по всяко време“. Ги Верхофстад, който беше ръководител на комисията по Brexit на Европейския парламент, написа в Twitter наскоро: „Имам една мечта. Украйна и Великобритания да се присъединят към съюза през следващите пет години.

Когато се обадих на Филип Ламбертс, съпредседател на групата на Зелените в Европейския парламент, и го попитах за повторното присъединяване на Великобритания, той отговори: „Това е мечтан сценарий за мен“, пише Ракмън. Ламбертс смята, че петте основни политически групировки в парламента ще подкрепят повторното влизане на Великобритания.

Някои страни членки на ЕС, особено Франция, вероятно биха заели различна позиция. Французите твърдят, че британците са били проблем за ЕС и че блокът работи по-добре след Brexit. Но френската опозиция срещу британското членство беше ерозирана през 70-те години и може отново да стане така.

Повечето запознати с ЕС отвътре обаче предупреждават, че този път на Великобритания няма да бъдат предложени специални сделки. Няма да има бюджетна отстъпка; нито пък отказ от социалната глава от договора. Великобритания ще трябва да приеме свободното движение на хора и, много вероятно, еврото.

Някои експерти смятат, че след като тези реалности се очертаят, британците ще загубят първоначалния си ентусиазъм да се присъединят отново към ЕС. Не непременно.

Идеята, че напускането на ЕС ще намали драстично имиграцията, беше опровергана. Възприемането на европейските социални стандарти може да ужасява консерваторите, но вероятно ще бъде популярно сред по-голямата част от електората.

Дори еврото може да не бъде пречка. Противопоставих се на присъединяването на Великобритания към единната валута преди 20 години, защото това беше неизпробван експеримент, пише Ракмън. Но еврото вече е утвърдена международна валута, докато паундът изглежда хронично слаб. Младите гласоподаватели, които подкрепят връщането в ЕС, се интересуват повече от проблеми като околната среда, отколкото от абстрактните понятия за суверенитет.

Как би могло да се осъществи повторното присъединяване? Бих предпочел два референдума. Първото гласуване може да се проведе през 2026 г., десетилетие след гласуването за напускане през 2016 г. То просто ще даде разрешение на правителството на Обединеното кралство да започне преговори с ЕС. Силен вот на одобрение – да речем, 60 процента – може да смекчи евентуалния скептицизъм на ЕС, че Великобритания е твърде разделена, за да се преговаря с нея. След това може да бъде проведен втори референдум относно условията на сделката.

На Великобритания й отне 11 години да възстанови монархията. Защо не опитаме да подобрим това постижение с една година и да отменим Брекзит в рамките на десетилетие?
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!