Германският в. „Ди велт“ публикува голяма статия от известния журналист Борис Калноки, в която става дума за реакциите в България по случая с българския гражданин Светослав Стойков, обвинен за инцидента с ритането на жена по стълбите в берлинското метро. „Дойче веле“ разказа откъси от статията:
„Случаят с ритника в метрото предизвика бурни емоции в родината на извършителя Светослав С. Много българи се тревожат, че имиджът на страната им ще пострада. А всъщност, твърдят медиите, извършителят изобщо не е „истински българин“ – той е ром. Така се подклаждат дълбоко заседнали предубеждения.“
Авторът цитира психолога Борислав Денчев, който казва: „Проблемът, с който се сблъскваме, изглежда така: Ние не сме такива, нашето общество и нашата култура не са такива, но сега се опасяваме, че в чужбина ще помислят, че ние сме същите като онези.“ „Тоест като ромите“, уточнява Калноки и добавя, че дискусията в България е толкова разгорещена тъкмо защото у хората са се загнездили дълбоки предразсъдъци спрямо ромското малцинство. Авторът е разговарял и с председателя на БХК Красимир Кънев. По-нататък в статията му четем:
„Чрез един различен случай Кънев онагледява механизма: Наскоро в испанския град Мурсия един български гражданин, който не е от ромски произход, нанесъл тежък побой на един човек, който още е в кома. За този случай не съобщава почти никой в България. „И медиите не пишат нищо за етническия произход на извършителя“, казва Кънев. „И защо ли? Но когато ром извърши престъпление, веднага се надига бурна вълна.“
Кънев смята, че особено грозни са формулировки като тази на интернет страницата на булевардния вестник blitz.bg. Там пишело, че извършителят от берлинското метро не бива да бъде свързван с България, защото не е българин, а ром. „Читателските коментари са ужасяващи“, казва Кънев. „Пишат например, че ромът не е човек, а полумаймуна, и че Хитлер не си е свършил работата както трябва.“
В България, както и в други страни от бившия източен блок, терминът „циганска престъпност“ е вездесъщ в обществото. В някои от тези страни по комунистическо време властите използваха това словосъчетание като технически термин в полицейската работа и дори водеха съответни статистики – в Унгария и в Чехия например. Днес подобно различаване официално вече не е в реда на нещата, защото насърчава расизма. Неофициално обаче ромите продължават да бъдат обект на дискриминация.
В България не се води криминална статистика по етнически показатели, но „като НПО ние можем да я водим – и го правим“, обяснява Кънев. Неговата организация посещава затворите и разговаря с новопостъпилите, включително и за произхода им. От тези разговори излиза, че ромите са „непропорционално много на брой сред осъдените престъпници“ – повече от 50% от всички нови затворници в България. Сред деянията на извършителите, които сами се обозначават като роми, има няколко „типични“ престъпления, например рецидивни кражби. Кънев подчертава обаче, че редица престъпления, които не се извършват от роми, изобщо не влизат в статистиката и не се преследват. Особено корупцията почти не се наказва. „А тя струва на обществото много повече от джебчийството“ – с този цитат от Красимир Кънев завършва статията на Борис Калноки в „Ди велт“.
dnevnik.bg
