Два празника почитаме днес, на 14 февруари - народният Трифон Зарезан и денят на влюбените - Свети Валентин.
Всяка година на днешния ден ритуално се зарязват лозята, защото е Денят на лозаря, в който по стар стил православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон, припомня БТА. Вярва се, че светецът е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
По традиция рано сутринта стопанката замесва хляб, който украсява с моделирани от тестото лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. Той отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите, а после мъжете си устройват веселби.
Преди да седнат на общата трапеза насред лозята, те си избират „цар“, когото наричат с името Трифон. На главата на царя мъжете поставят „корона“ от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Народният празник се нарича още Трихун, Трифко Трифон пияница или Трифон чипия – легенда за светеца разказва, че си отрязал носа, когато отишъл да зарязва лозите. По-малко известно е, че Свети Трифон е почитан и от соколарите – заради древно предание, според което светецът помогнал на младеж да намери сокола на цар Иван Грозни.
Днес имен ден празнуват Трифон и Трифона, Тричко и Тричка.
Свети Валентин пък първоначално е стар римокатолически празник, а вероятно започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. На този ден още през 14 век става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки, съобщава КРОСС.
За самия св. Валентин обаче се знае малко, а информацията е откъслечна.
Легендата разказва, че император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече. Един свещеник на име Валентин напук на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. На екзекуцията хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно те все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените.
Денят на Св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. По време на Луперкалия действал голият Купидон, известен още като Ерос и Амур. Той се шегувал с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания са заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те години диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси.
