Днес е Видовден. Религиозната същност на празника не е добре позната – според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци,наричани „градушкари“, Вартоломей и Елисей, а според други празникът е посветен на Свети Вит, живял в края на 3 и началото на 5 век.
Видовден се отбелязва за предпазване от градушки. Затова е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество измежду четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
Свети Вит е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага, както и на областта Саксония в Германия. Смята се, че именно саксонските миньори са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
Видовден се чества основно в Сърбия, Чехия и Германия, а у нас се празнува най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето – хубаво е на този ден да се види слънцето, така човек ще е здрав и весел.
Рано сутринта жените тръгват по полето да събират билки и най-вече „видова трева“, която според народните вярвания лекувала слепота.
С росата от билките измиват за здраве очите си, тя се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очобол“.
dnevnik.bg
