Планът на Борис Джонсън да пренапише едностранно споразумението за излизане от ЕС разрушава доверието и подкопава демокрацията
Британският премиер върна Обединеното кралство в първи клас. Снимка: Bloomberg
Подготвяйки се за нова роля в света след Brexit, правителството на Борис Джонсън представя Обединеното кралство като защитник на либералната демокрация. Министрите говорят за създаване на нов „клуб на демокрациите“, добавяйки държави като Република Корея и Австралия към съществуващата група на Г-7. Те пропускат нещо. Повишаването на стандарта за демокрация изисква ангажираност към върховенството на закона, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Когато Великобритания гласува за напускане на ЕС през 2016 г., реакцията в европейските столици беше на пълен шок. Дотогава чуждите политически лидери казваха, че Великобритания е нация на прагматици – други може да се поддадат на емоции, но британците слушат главите си. Какво се случи на вота, се питаха те след това, с внимателната и предпазлива преценка, която определяше страната като една от най-стабилните демокрации в света?
Тази седмица имаше подобна реакция, когато британски министър заяви пред Камарата на общините, че правителството възнамерява да си позволи да наруши международното право чрез едностранно преразглеждане на договора за излизане, подписан миналата година с ЕС. Сякаш като вид оправдаване на правителството, министърът за Северна Ирландия Брандън Люис обеща, абсурдно, че това правно нарушение ще бъде по „специфичен и ограничен начин“. Човек се чуди дали ще е по-специфично и ограничено от нарушенията, при които Русия анексира Крим или Китай отхвърли договорните ангажименти да поддържа върховенството на закона в Хонконг?
Поводът за това незачитане на международната система, основана на правила, е възможността – някои казват вероятността – Великобритания и ЕС-27 да не успеят да постигнат споразумение относно бъдещите си търговия и отношения преди изтичането на преходните договорености в края на декември. Джонсън смята, че при тези обстоятелства специалните разпоредби за Северна Ирландия, залегнали в споразумението за оттегляне от 2019 г., може да се окажат твърде обременителни.
Така че правителството възнамерява да „пренапише“ чрез вътрешно законодателство раздела от сделката, който регулира търговията между Великобритания и Северна Ирландия. Министрите бяха инструктирани да заявят, че промяната ще запази мирното споразумение от Разпети петък между провинцията и Република Ирландия. Длъжностни лица от правната служба на правителството контрираха, че това е продиктувано от идеологическите възражения на премиера срещу остатъчната роля на ЕС в британските дела след Brexit. Ръководителят на службата, Джонатан Джоунс, подаде оставка в знак на протест срещу решението.
Великобритания претендира за специална привързаност към либералната демокрация. Родина на Магна харта (Великата харта на свободите – бел. прев.) и habeas corpus (законът срещу произвола при задържанията – бел прев.), тя обича да се представя като майка на парламентите. Страната е горда, че зачитането на върховенството на закона, от насъщно значение за функционирането на демокрацията, е вплетено в самата тъкан на неписаната й конституция.
Репутацията на британските съдилища за непоклатима независимост и неподкупност направи Лондон глобален център за съдебни спорове – място, където всички могат да се възползват от почтеността на съдебната система без да се страхуват от политическа намеса.
Юридическите услуги представляват ценен износ – както във финансово отношение, така и по отношение на меката сила. Не вреди на нацията, когато дори автократите избират да уреждат споровете си в британските съдилища.
Дългогодишната традиция на подкрепа за международното върховенство на закона служи добре на Великобритания в чужбина. Физическата и икономическата сигурност на Обединеното кралство се корени в глобалната му ангажираност. Като значителна, но средно голяма сила, с търговски интереси и такива в областта на сигурността в повечето краища на света, Великобритания е очевиден бенефициент на основаната на закона система за защита на тези интереси.
След Първата световна война тя подкрепи нов Постоянен съд, предшественик на днешния Международен съд на ООН.
Джонсън не се трогва от тази история. За премиера важното е да наложи своето. Той показа това миналата година, когато наруши закона, разпускайки парламента, за да отслаби съпротивата срещу стратегията си за Brexit. На Върховния съд остана да го вкара в пътя. Висши правителствени служители казват, че това не е смекчило нетърпимостта на премиера към всичко, което е против неговия подход.
Потенциалните усложнения за Северна Ирландия от неуспеха да се постигне цялостна търговска сделка бяха известни преди подписването на споразумението за излизане от ЕС. Джонсън си запуши ушите: това може да се уреди по-късно. Нищо че това „уреждане“ рискува да дестабилизира мирното споразумение за Ирландия и необратимо да опетни репутацията на Великобритания.
Някои консерватори, включително Тереза Мей, която Джонсън измести от Даунинг Стрийт 10, също изтъкнаха, че той пропилява доверието, необходимо на Великобритания, за да си осигури тя добри търговски сделки след Brexit с други държави като САЩ, Канада и Австралия. Защо те да се доверяват на Великобритания, че ще спази своята част от сделката?
Макар и важни в търговско отношение, това са дребни въпроси на фона на изпратеното послание за националния характер и идентичност на Великобритания и как тя ще се държи извън ЕС. Зачитането на върховенството на закона е червената линия на разделение между демокрацията и авторитаризма.
Великобритания има богата история в подписването на договори – външното министерство изброява над 13 000 от 30-те години на 19 век насам. Всеки от тях носи щемпел за качество, свидетелстващ за непоклатим ангажимент към върховенството на закона. Надписът, които Джонсън сега предлага да се издигне над скалите на Дувър, би могъл да се разчете като: „Добре дошли във Великобритания, на която вече не може да се вярва!“
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
investor.bg
