Източник: iStock
Трудно е да се надцени значението на така наречения съюз Aukus между САЩ, Великобритания и Австралия и косвеното геополитическо бедствие за ЕС, пише за The Spectator Волфганг Мюнхауер бивш съредактор на Financial Times Deutschland и директор на Eurointelligence.
Алиансът е кулминацията на множество европейски провали: наивност на най-високото ниво на ЕС относно външната политика на САЩ; Политическите грешни преценки на Брюксел за Джо Байдън и китайската му стратегия; компулсивната мания по Доналд Тръмп; и опитът да се укрие Тереза Мей по време на преговорите за Брекзит. Ако третирате Обединеното кралство като стратегически противник, не се изненадвайте, когато Обединеното кралство експлоатира областите, където се радва на конкурентно предимство.
ЕС се се простреля сам в крака чрез мързеливо групово мислене. Докато германските политически партии все още обсъждат плюсовете и минусите на НАТО, администрацията на Байдън преминава отвъд НАТО към многополюсна отбранителна стратегия. НАТО остава стълб, но сега се допълва от неформални индо-тихоокеански съюзи. Един от тях е четворката: САЩ, Япония, Индия и Австралия. Five Eyes е неформален разузнавателен съюз между САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия. Aukus е договор за ядрени подводници между САЩ, Великобритания и Австралия. Това е променливата геометрия на новия международен ред – докато монолитният ЕС е заседнал със своите 27 членове с право на вето в Съвета по външни работи.
Инвестициите на Обединеното кралство в съвременни отбранителни технологии (и някои от техните цивилни потомци) са подредени в различен ред спрямо другите европейски държави. Естествено е, че САЩ се обръщат към Обединеното кралство за този конкретен проект, целящ да ограничи влиянието на Китай.
Рори Меткалф, ръководител на колежа за национална сигурност в Австралийския национален университет, пише в New Stateman, че сделката е сключена в кулоарите на срещата на върха на Г-7 в Корнуол през юни. Австралия търси по-голяма защита. Това, което убеди австралийците да се откажат от френския договор е желанието на САЩ и Великобритания да споделят своите ядрени технологии. Меткалф заключава, че Великобритания е станала част от нещо важно в Индо-Тихоокеанския регион.
Алиансът Aukus носи рискове и за Великобритания. Основният не е толкова гневът на ЕС, а възможността да бъде въвлечен в бъдеща война в Индо-Тихоокеанския регион. Тереза Мей, която сега е депутат на заден план на резервната скамейка, вчера повдигна възможността за война в Тайван. Но в момента този съюз представлява поредния триумф след Брекзит за Борис Джонсън след бързото разпространение на ваксини.
И така, къде остава Европа?
На този етап съществуват три широки възможности за ЕС. Първият вариант е да продължи да бърка и да се лута без посока, придружена от някои неефективни грандиозни схеми като специалната ударна сила. Това е PR-базирана версия на европейската интеграция. Ще работи добре с медиите, но няма да реши проблема. Второ, да премине към стратегическа автономия от САЩ, развивайки свободата да установите различни отношения с Китай въз основа на стратегически интереси. Това предполага дискусия за това какви са стратегическите интереси. Във втората стъпка ЕС ще трябва да създаде правна и политическа рамка, в която тези стратегически интереси да бъдат наложени, което е монументална задача. Трето, укрепване на стратегическия съюз със САЩ.
Опцията за стратегическа автономия изглежда най-желаната – но изисква пълно рестартиране на конституционния ред на ЕС. Това не е промяна в политиката или друго PR упражнение. Въпросът надхвърля гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета по външни работи. Причината Тръмп и Байдън да направят това, което направиха, е, че агитираха за своята политика и бяха избрани. ЕС е създаден като митнически съюз и единен пазар. Той е само наполовина изграден като паричен съюз. Той изобщо не е изграден като стратегически отбранителен съюз.
Истинската стратегическа автономия изисква промяна на договора: Създаването на федерален съюз, в който външната политика и сигурността представляват очертана област от компетентността на ЕС. Той ще трябва да бъде допълнен от фискален съюз за облагане с данъци и увеличаване на дълга. Това ще изисква конституционни промени в някои държави-членки, като Германия например. Версията за възрастни на стратегическата автономия е много сериозно начинание. Дискусиите, които се водят по този въпрос в европейските столици, не са в тази категория.
Да се съгласува постоянно със САЩ не е добър вариант, тъй като Вашингтон очевидно настоява за своите едностранни интереси. Това означава, че опцията по подразбиране е да продължите да бъркате и да се преструвате, че някакво символично военно сътрудничество – като съвместен щаб или малка сила за бърза реакция – представлява нещо реално. Междувременно държавите-членки ще провеждат свои собствени национални търговски и инвестиционни политики с подобни на Русия и Китай – а ролята на ЕС ще продължи да се свежда до определяне на минимална правна защита съгласно настоящите договори на ЕС. ЕС не успя да разубеди Германия от газопровода „Северен поток 2“, но Европейският съд успя да наложи правила за достъп и лоялна конкуренция в рамките на германско-руската сделка. Това е по-добре от нищо, но ЕС пропуска възможността да преследва своите геостратегически интереси.
И така, какво да кажем за Франция, отхвърления член в изолирания ЕС? Париж все още е шокиран от забития нож в гърба и предателството, както коментира Жан-Ив Льо Дриан, министър на отбраната. Този нов съюз има икономически, стратегически и политически последици за Франция и Европа, които тепърва ще бъдат оценявани. Франция е една от малкото ядрени сили, присъстващи в Индо-Тихоокеанския регион чрез своите отвъдморски територии. Дом на 1,5 милиона френски граждани и 8 000 войници. Естествено има силен стратегически интерес в региона.
САЩ демонстрираха, че могат да тормозят всички около себе си и да накарат съюзниците си да погълнат почти всичко.
Разбираемо е, че Дриан, който преговаряше от името на Франция по време на първоначалната австралийска сделка, се чувства излъган и като пълна загуба на време. Но може и да не е така, ако той и Макрон могат да намерят правилния начин да продължат напред.
Каква роля ще играе Франция в бъдеще? Това е единствената държава от ЕС със сериозен дял в Индо-Тихоокеанския регион и е единствената ядрена сила в Европа, освен Великобритания. Но най-големият риск е да се върнем към историческите препратки. Шарл дьо Гол стана враждебен спрямо господството на САЩ и Великобритания в НАТО. Той извади френския флот от съвместното командване и забрани ядрените оръжия на НАТО да бъдат разположени във Франция. Този път може да е различно. Франция даде ясно да се разбере в първото си изявление в отговор на Akus, че сътрудничеството с Австралия и САЩ ще продължи.
Дългосрочният отговор ще трябва да се основава на избягване на изкушението да се изгорят мостовете, а за САЩ, Великобритания и Австралия ще е по-добре да измислят някоя и друга идея.
Във вътрешен план тази нова геополитическа реалност играе пряко в предизборната кампания за френски президент. Франция също заема следващото ротационно председателство на ЕС, като общата европейска отбранителна стратегия вече е на дневен ред. Изведнъж геополитическата роля на Франция отново е на масата. Това е домашен терен за Макрон, повече, отколкото за противниците му. Въпросът е дали Макрон може да насочи Франция през унижението и да изгради нов европейски разказ в този нов свят на геополитически съюзи.
news.bg
