Очакванията на Европейската комисия е, че страните-членки ще предадат националните си планове за възстановяване и устойчивост до края на май. Това каза пред БНР зам.-председателят на ЕНП Зигфрид Мурешан, член на работна група към Европейския парламент, която ще оценява националните планове като коментира първоначално обявената дата 30 април. Той напомни, че първата държава, която е внесла своя документ, е Португалия, която сега е председателстваща.
10 членки все още не са ратифицирали така нареченото „решение за собствени ресурси“, което позволява на Евросъюза да тегли заеми от финансовите пазари. Без пълна ратификация на това решение във всички 27 държави – така очакваният Фонд за възстановяване няма как да заработи.
Чака се и оценка от Комисията, всяка една от 27-те страни ще трябва да докаже и пред Европейския парламент, че планира да харчи парите, както е заложено. Тази оценка се дава до два месеца, на базата на това се изготвя одобрение от Европейската комисия, след което се пускат и първите европари – 13% от договорената сума. Това означава, че при рафификация на всички държави и при одобрение от ЕК, първите парите на отделните страни-членки може се теглят от финансовите пазари още през юни.
Мурешан обясни, че ЕК първоначално е предложила парите да се влагат само в две области – екология и дигитализация, но евродепутатите са добавили още приоритети.
„Приехме, че парите трябва да се инвестират в екологични и цифрови проекти, но също така и за конкурентоспособност и икономическа кохезия – проекти, които ще направят икономиките ни по-силни. Създадохме и стълб, наречен социална и териториална кохезия – пари, насочени към различни категории от населението, например за възрастните, за модернизиране на старчески домове. Друга посока е институционалната устойчивост, включително държавни институции, които имат нужда от модернизиране и подкрепа, което включва и болници. И последният стълб е за младите, за модернизиране на образованието и подготовка на децата да бъдат успешни в бъдеще на трудовия пазар. Успяхме да увеличим и предварителното финансиране на проектите. Еврокомисията искаше да отпуска 10% от сумите, а парламентът ги увеличи на 13%. Това означава, че държавата ще получи тези 13% в момента, в който Еврокомисията одобри националния план за възстановяване“, поясни той.
Държавите ще получат парите в бъдеще, ако изпълняват сроковете и целите. В края на всяка процедура Европейският парламент трябва да даде становище, че парите са похарчени, както трябва, и едва след това се превеждат сумите. Има и важна клаузи за прозрачност – крайните получатели на европейските средства трябва да бъдат публични, „за да знаем точно кой получава парите накрая“, каза Мурешан.
Договорена е специална роля на службата на Европейския съюз за борба с измамите ОЛАФ и на европейската прокуратура, защото чрез новия многогодишен бюджет и чрез този нов Фонд за възстановяване и устойчивост през следващите години Европейският съюз ще похарчи повече пари от всякога.
„И едно е ясно – колкото повече харчим, толкова по-голям трябва да бъде контролът, за да може парите да достигнат хората в нужда“, добави още той.
