По-ниският ръст на заетостта вероятно ще помогне, но ще са необходими и по-големи частни и публични инвестиции, както и по-динамични иновации и конкуренция
Снимка: Bloomberg
Какво се случи с икономиката на Обединеното кралство след финансовата криза на най-агрегирано ниво? Какво говори това за проблемите, пред които сме изправени през следващото десетилетие? Краткият отговор на първия въпрос е, че заетостта процъфтява, докато производителността е катастрофа. Комбинацията доведе до слабо, но не мизерно, покачване на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. През следващото десетилетие това е много по-малко вероятно, освен ако тенденцията за производителността не се подобри, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Неотдавнашна статия на трима икономисти, включително Дейвид Хендри от Оксфордския университет, признат иконометрик, хвърля ярка светлина върху случилото се. Производителността и реалните заплати са в застой от 2007 г., но реалният БВП на човек се увеличава с 20 на сто от 2000 г. и с 10 на сто от дъното си през 2009 г. И така, какво става?
Най-важният момент е, че съвкупното представяне на производителността в икономиката на Обединеното кралство след финансовата криза през 2007-2008 г. е било несравнено най-лошото от 1860 г. насам. Никога досега през този дълъг период, доколкото знаем (очевидно измерителите от далечното минало са още по-несигурни от настоящите), не е имало толкова продължителен период на стагнация в производителността. Това е най-важният факт за икономиката. Излишно е да казвам, че по същество той не привлече сериозно политическо внимание по време на трескавите дебати през последните години, подчертава Уулф. Не знаем защо това се е случило. Една от причините със сигурност трябва да е фактът, че през периода 2010-2019 г. средните инвестиции във Великобритания като дял от БВП бяха вторите най-ниски в ЕС (изпреварвайки само Гърция), посочва той.
Както може да се очаква, реалните заплати следват неотклонно производителността през целия период от 1860 г. насам, включително напоследък: стагниращата производителност означава стагниращи реални заплати. Всъщност реалните заплати леко изостават от тренда в производителността, тъй като делът на труда в БВП малко намалява. Не е изненадващо, че това направи последното десетилетие нерадостно за мнозина. Поради тази причина някои, както си му е редът, потърсиха изкупителна жертва – и я намериха в членството в ЕС.
Въпреки стагниращите реални заплати, реалният БВП на глава се повишава значително. Обяснението за това разминаване между реалните заплати и БВП на човек е увеличаването на заетостта спрямо населението като цяло. Всъщност, както отбелязват икономистите, „настоящото ниво на заетост е най-високото за всички времена в Обединеното кралство и е нараснало много по-бързо от населението през последния четвърт век“. След рязък спад по време на кризата заетостта отново започна да нараства по-бързо от населението: между 2009 г. и 2018 г. тя се увеличава с 12 на сто, докато населението се покачва със 7 на сто.
Ръстът на заетостта отразява гъвкавия пазар на труда и новите форми на търсене на работници, по-специално „фрийлансърската икономика”. Също така трябва да е било важно пристигането на голям брой имигранти в трудоспособна възраст, което означава, че активната работна сила е нараснала по-бързо от населението. Като цяло, с увеличението на работниците и съотношението им към общото население и със стагниращите реални заплати печалбите нарастват съществено. Това, от своя страна обяснява, сравнителното повишение в БВП на глава от населението.
Достойна за отбелязване част от изследването се фокусира върху емисиите на въглероден диоксид. Докато реалният БВП и БВП на човек са се повишили значително, емисиите в Обединеното кралство рязко спадат от 529 млн. тона през 2008 г. до 361 млн. през 2018 г. Това е доста обнадеждаващо, макар че част от обяснението е, че Великобритания създава емисии на друго място, внасяйки продукти, интензивни на въглероден диоксид.
Какви са последиците от този анализ за следващото десетилетие? Има лоши новини и вероятно някои добри.
Лошата новина е, че благоприятните тенденции в заетостта спрямо населението, особено след кризата, няма да се повторят. Безработицата сега е много ниска. Имиграцията почти сигурно ще бъде намалена. Преди всичко населението бързо застарява. Поради всички тези причини е много вероятно броят на заетите да намалее спрямо общото население, преобръщайки благоприятната ситуация от последното десетилетие.
Добрата новина е, че при по-ниския темп на растеж на заетостта е вероятно производителността да нарасне донякъде, тъй като едно обяснение за стагнацията на производителността е по-ниският пределен продукт на труда при бързо растящата работна сила. Това няма да е достатъчно, за да се генерира бързо повишаване на общата производителност. Ще са необходими също така по-големи частни и публични инвестиции и по-динамични иновации и конкуренция. В страна, засегната от задаващия се шок след Brexit, това ще бъде огромно предизвикателство. Ще бъде ли посрещнато? За това ще са необходими много интелигентни и решителни усилия.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg
