Сега е моментът да се преразгледа въпросът за пенсионната възраст. Само чрез истинска реформа ще може да осигурим дългосрочно по-високи пенсии на българите и да намалим дефицита в Националния осигурителен институт.
Това казва пред в. „Труд“ вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. И се аргументира: „Ако направим пенсионирането по-късно и дадем възможност на хората да работят по-дълго, тогава в системата ще има пари за трайно увеличение на всички пенсии.”
Според промените в Кодекса за социално осигуряване, приети в края на 2010 г., възрастта ще се вдигне чак през 2021 г. Тогава увеличението ще е на всеки 12 месеца, докато стане 65 г. за мъжете през 2024 г. и 63 г. за жените през 2026 г.
Сега в общия случай жените в България се пенсионират при навършване на 60 години, а мъжете – при 63 години.
Двете възрастови граници са сред най-ниските в Европа. По-късно се пенсионират дори в най-богатите държави на континента като Германия и Люксембург.
“Напълно възможно е първата стъпка да бъде още догодина, тъй като проектобюджетът за 2012 г. и законите към него току-що са влезли в Народното събрание и тепърва ще се разглеждат”, каза вицепремиерът, като така припомни старото си виждане за по-ранна пенсионна реформа.
Българите не са много склонни да остават по-дълго на пазара на труда, дори това да им носи по-висока пенсия, след като могат да вземат и пари за старост, и заплата в пълен размер. Това става ясно от справка на НОИ за хората, отложили пенсионирането си, пише в. „Сега“.
От 2008 г., когато е решено всяка изработена година след придобиване право за пенсия да вдига парите за старост с 3% вместо 1.1% с идеята хората да се отказват от пенсионирането си, досега едва 29 142 души са го отложили. Толкова са приблизително новоотпуснатите пенсии за едно тримесечие.
При това средният брой месеци на отложено пенсиониране е едва 8.5 месеца, показва справката на НОИ. Жените са се пенсионирали средно на 60 г. и 10 месеца при обща приета възраст 60 г., а мъжете – 64 г. и 4 месеца при общоприета възраст 63 г.
