Британското правителство и индийският телекомуникационен конгломерат Bharti Enterprises заявиха миналата седмица, че ще заделят 1 млрд. долара за закупуването на OneWeb – компания за сателитен интернет, която обяви фалит през март, след като основният й поддръжник SoftBank Group отказа да предостави ново финансиране.
За Великобритания закупуването на OneWeb има и голямо символично значение, особено в епохата на Брекзит, но държавата ще бъде изправена пред огромни предизвикателства да завърши системата от сателити и да възстанови компанията, която се е доказала като парична яма за инвеститорите, коментира „Ройтерс“.
Великобритания ще инвестира 500 млн. долара и ще държи дял от около 45%, докато Bharti ще инвестира същата сума и ще осигури търговското и оперативно ръководство.
Сделката дава и нов живот на сателитния оператор, който бе основан от американския предприемач Грег Уайлър с визията да осигури „интернет навсякъде за всички“ чрез 648 спътника на ниска земна орбита.
OneWeb, която стартира като WorldVu през 2012 г., има 74 спътника вече в орбита.
Освен за интернет, Великобритания иска да добави и технология за глобално позициониране към новите спътници, за да допълни и добави устойчивост на американската GPS система, са заявили два източника на „Ройтерс“, запознати със сделката, след като страната напусна европейската мрежа „Галилео“ в резултат на Брекзит. Информацията бе потвърдена независимо и от няколко британски медии.
Сателитите на OneWeb и слънчевите панели, изработвани от Airbus
Освен първоначалната сума за закупуването на OneWeb, ще има нужда от инвестиции от над 1 млрд. долара, за да се завърши системата от сателити, която да предложи непрекъснато покритие по целия свят, са добавили източниците. Сателитите, които имат живот около пет години и са сглобяват от британското подразделение на Airbus, струват около 1 млн. долара всеки. Всяко изстрелване на ракета, която изнася 34 спътника в орбита, струва приблизително 70 млн. долара.
Ако системата достигне минималния брой от 200 сателита, OneWeb ще може да започне да осигурява частично покритие и да предоставя услугите си на военните, нефтената и газовата индустрия, са казали източниците на „Ройтерс“.
Освен първоначалните съобщения за сделката от 3 юли, британското правителство, Bharti Enterprises и OneWeb не са коментирали официално.
OneWeb има осигурени радиочестотни и регулаторни одобрения, необходими за експлоатация на своите сателити, наземната инфраструктура и предлагането на услуги по целия свят, показват документите за фалита на компанията, подадени пред съда в Ню Йорк.
„Раждането на OneWeb ще бъде изключително болезнено, но в дългосрочен план това може да бъде много ценно“, е заявил източник на „Ройтерс“.
Грандиозни идеи и проблеми
Предоставянето на интернет услуга чрез спътници е било мечта на много технически магнати и компании през годините, включително и неуспешната на Бил Гейтс, наречена Teledesic през 90-те години на миналия век.
Първоначално Уайлър започва да развива идеята си с „Гугъл“ през 2013 г. Година по-късно напуска и се обединява със SpaceX на Илон Мъск, но и това партньорство не дава резултат.
Мъск и SpaceX сега изграждат конкурентната система Starlink, докато основателят на „Амазон“ Джеф Безос също развива космически интернет бизнес – Project Kuiper.
Групата инвеститори в OneWeb през годините е внушителна – Qualcomm, Airbus, Virgin Group и последно японския инвеститор SoftBank, който вложи около 2 млрд. долара.
Икономиката на подобна услуга обаче е обезсърчаваща – ще бъде трудно да се съберат достатъчно първоначални потребители, за да се покрият разходите за пускане и експлоатация на спътниците.
OneWeb беше принудена да се откаже от тази грандиозна идея и вместо това да се съсредоточи върху услуги за авиокомпании и круизни линии, които можеха да плащат.
Компанията имаше проблеми и с много неизгодни договори, включващи собствените й инвеститори, разказват източниците на „Ройтерс“.
През 2015 г. тя подписа дългосрочен и скъп договор с Arianespace, която е мажоритарна собственост на съвместно предприятие на Airbus и Safran, точно когато SpaceX започна да сваля цените за изстрелвания на ракети.
Самият Уайлър беше отстранен от ръководството, а след това компанията премина през трима изпълнителни директори.
SoftBank също имаше трудности – след катастрофалната инвестиция в компанията за споделяне на офис пространства WeWork, конгломератът се оттегли от преговорите за допълнително финансиране на OneWeb.
Епидемията от коронавирус допълнително подкопа бизнес модела на много от най-големите потенциални клиенти на OneWeb.
Arianespace, Airbus, SoftBank и Грег Уайлър са отказали да коментират сделката пред „Ройтерс“.
Ако сделката получи одобрение от регулаторните органи – компанията е базирана в САЩ и Великобритания – първите проблеми ще са възстановяването на персонала, 90% от който бе уволнен след обявяването на фалита.
Бившите инженери на OneWeb, които помогнаха за изграждането и стартирането на системата, вече са наети от конкурентни компании. Търговският екип – жизненоважен, ако компанията иска ефективно да продаде капацитета си и да постигне рентабилност – също ще трябва да бъде възстановен.
Не е известно дали главният изпълнителен директор Ейдриън Стекъл и главният финансов директор Томас Уайн ще продължат на постовете си.
„Купихме грешните спътници“
Още преди сделката да стане факт, плановете на правителството бяха определени като „безсмислени“ от експерти, които твърдят, че компанията дори не произвежда правилния тип сателити, от които страната се нуждае след Брекзит за своя собствена сателитна навигационна система.
OneWeb в момента има напълно различен тип сателитна мрежа от тази, която обикновено се използва за навигация.
„Основната отправна точка е, да, купихме грешни спътници“, каза Бледдин Боуен, експерт по космическа политика в Университета в Лестър, пред в. „Гардиън“.
„OneWeb работи по същата идея като Starlink: мега-съзвездие от спътници в ниска земна орбита, която свързва хората с интернет. Това, което се случи, е, че много талантливите лобисти на OneWeb са убедили правителството, че можем напълно да препроектираме някои от спътниците, за да може да ги използваме за навигация. Ще прибавим недоказана технология към система, която е проектирана да прави нещо друго.“
Тази ситуация е безсмислена за мен. Прилича на национализъм, предпочетен пред солидна бизнес политика.
Джайлс Торн, анализатор към Jefferies Group LLC.
Всяка основна система за позициониране, която се използва в момента – GPS на САЩ, руският „Глонас“, китайският BeiDou и „Галилео“ на ЕС, до който Великобритания ще загуби достъп след Брекзит – е в средна земна орбита, каза Торн, на около 20 000 км от Земята. Сателитите на OneWeb са в ниска земна орбита, само на 1200 км.
„Ако искате да замените GPS за военни системи, където се нуждаете от криптирани, сигурни сигнали с точност до сантиметри, не съм сигурен, че можете да го направите на сателити, които са толкова малки като тези на OneWeb“, каза Боуен.
Вместо да се избере качество, Торн предполага, че инвестицията е направена така, че да отговаря на „националистическа програма“ – OneWeb е номинално регистрирана във Великобритания чрез Ofcom.
„Нека да отдадем нужното на правителството – ако всичко, което се иска, е система за позициониране с търговската марка на Великобритания, проекция на сила по целия свят и подкрепа на местната сателитната индустрия, тогава вероятно е по-бързо и по-евтино да се използва OneWeb, отколкото да се започне от нулата“, каза Торн.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
