Министрите на финансите на 17-те страни от еврозоната, към които по-късно се присъединиха министрите от останалите 10 страни от ЕС, одобриха снощи договор за създаване на бъдещия Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ).
Той ще има собствен фонд от 80 милиарда евро и ще бъде на разположение на страните, ратифицирали пакта за строга бюджетна дисциплина, предадоха Франс прес и Ройтерс, цитирани от БТА. Текстът определя правилата за действие на ЕСМ, който ще замени досегашния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС).
За да получат финансова помощ от ЕМС, държавите трябва да са ратифицирали пакта за затягане на бюджетната дисциплина в еврозоната, който предстои да бъде приет на 30 януари и подписан в началото на март. В преходния период от една година между влизането в сила на ЕСМ през юли 2012 и отпадането на ЕФФС в средата на 2013 г., комбинираният им капацитет за отпускане на заеми ще бъде 500 милиарда евро, но този таван може да бъде преразгледан до влизането в сила на ЕСМ, гласи текстът. Според изявлението на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитирано от Ройтерс, обаче двата фонда ще имат капацитет от 500 млрд. евро още през март.
Той заяви, че понижаването на рейтинга на ЕФФС от Стандард енд Пуърс няма да се отрази на заемния капацитет на временния фонд (имаше спекулации,че той остава реално с не по-повече от 216 млрд. евро).
Разполагаме с две опции за привличане на ресурси и увеличаване на мощта на фонда, поясни Юнкер. Първата опция е частичната гаранция по дълговете, която ще бъде възможна в края на месеца. Втората опцията е т. нар. ко-инвестиционен фонд, който ще се захранва от спасителния еврофонд и частни кредитори и ще „бъде готов скоро“. Фондът, който ще изкупува държавни дългове на страни от еврозоната, вече е договорил 60 млрд.евро от частни инвеститори, заяви шефът на ЕФФС Клаус Реглинг, цитиран от сайта на Уолстрийт джърнъл.
Финансовите министри върнаха за допълнителни преговори предложението за реструктуриране на гръцкия дълг, посочва Ройтерс. Както се и очакваше, ябълката на раздора са лихвите по новите гръцки облигации. Министрите настояват Гърция да договори лихви под 3.5 процента.
Разговорите за степента на участие на частния сектор в преструктурирането на гръцкия дълг са важна част от втория финансов пакет за Атина, който ще й осигури финансиране до 2014 година. За пореден път гръцката бюджетна програма се размина с предвижданията, подчерта още Юнкер, цитиран и от БГНЕС.
Без тази втора спасителна помощ от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) Гърция няма да може да изплати свои задължения за 14,5 милиарда евро при настъпването на падежа на облигации през март. Това ще даде началото на неконтролиран дефолт, които ще засегне сериозно икономиката на еврозоната, отбелязва Ройтерс.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ще участва днес в заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), както и в междуправителствената среща на държавите от Общността по проекта на фискален пакт. Предложенията на България в значителна степен са отразени в последния вариант на проекта за споразумение – отпаднали са препратката към пакта „Евро плюс“ (той изискваше данъчна хармонизация – бел. ред.), както и разпоредбите за „обща икономическа политика“, отбелязват от българското финансово министерство.
