А иначе така хубаво се бяха сговорили...
Пръв кандиса Бойко Борисов – с тъй наречените пътни карти за „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, които де факто сложиха кръст на всички възможности за енергийна – ерго и политическа независимост на България и Русия. Това стана, разбира се, след задушевен телефонен разговор с Путин – с когото, както е известно, българският премиер се разбира твърде добре – точно както и бившият му работодател Тодор Живков се разбираше с Брежнев.
Сетне руският премиер си поговори отново по повод тръбите от Южния фронт (пардон – поток!) – този път и с двамата си балкански партньори – бат` Бойко и Папандреу. И резултатът от този разговор се видя начаса: двамата се събраха, разбраха се и предложиха… тая руско-българо-гръцка тръба да стане приоритетна за ЕС. Основанието: спомагала за диверсификацията на енергийните източници. Преди руския газ идвал в Европа от две места. Сега щял да идва от три – и никакви украински козни нямало да могат да му препречат пътя.
Интересно – дали пък някой си спомня кой лансира тази комична чрез своята прекомерна наглост теза – че руските енергийни проекти и в частност „Южен поток” били важни за страната ни, защото диверсифицирали енергийните ни източници?
Отговорът може да ви се стори неочкаван: далеч преди българския и гръцки премиер да тропнат тази опашата лъжа на европейския тезгях, тази теза бе въведена в България за вътрешна употреба от президента Първанов. Точно той твърдеше това, което днес – дума по дума и точка по точка – твърди Бойко Борисов: че сме направили „голям шлем”, щото хем диверсифицираме енергийните си източници, хем си гарантираме „сигурни” газови доставки, хем ставаме енергиен център на Балканите…
Колко са гарантирани въпросните газови доставки, пролича през януари 2009 г., когато Русия врътна кранчето на цяла Европа с оправданието, че лошите украинци им крадели газа. И тогава започна руското овайкване и настояването на Путин „Южен поток” да стане приоритетен за ЕС – щото, видите ли, това щяло да гарантира сигурността на руските доставки.
Е – сега и двамата премиери – българският и гръцкият – се опитаха да минат метър с този байганьовско-гоцевски-путински мурафет. Само че номерът не мина. „Газовият проект “Южен поток” не може да стане приоритетен за Европейския съюз” – заяви Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Тя посочи, че Европейската комисия е “длъжна” да се придържа към новите рамки за така наречените Трансевропейски енергийни мрежи (TEN-E), одобрени на 6 септември 2006 г. – в списъка на които руския проект не фигурира.
Самият Йотингер в интервю пред руския вестник „Комерсант” определи „Южен поток” като „интересен проект, но нищо повече”. И добави, че за ЕС проектът „Набуко” остава приоритетен пред руската тръба.
Всъщност не би и могло да бъде иначе. Става дума за конкурентни проекти. И става дума не само за енергийна диверсификация, но и за геополитически приоритети. Тръбите на „Газпром” не са само тръби – те са оръжие. По тях тече не само газ – тече и влияние. Нещо по-лошо: текат рекетьорски възможности. Изпитахме ги на свой собствен гръб през споменатата 2009 г. – и видяхме, че Първановия „голям шлем” е позорен картоиграчески трик. Само дето не личи да сме научили нещо от безцеремонно врътнатите кранчета – и от руския отказ да покрие загубите на икономиката ни.
ЕС обаче е научил. На първо място – че реалната диверсификация на енергийните източници, заради която е създаден проектът „Набуко”, е повече от насъщна. И на второ място – че на руски троянски коне не може да се разчита. Ние отново – уви – сме такива.
България имаше шанса да откаже – сиреч да изпрати този проект в историята – и така да промени енергийния баланс в Европа, като обяви единствено „Набуко” за свой приоритет. Не го направи. Нещо повече – тръгна безочливо да пробутва „Южен поток” за европейски такъв.
Прочее каква е геостратегическата разлика в политиката на сегашното и предишното правителство? Никаква. Каквато е и разликата между Гоце и бат` Бойко.
Ще кажете – ама и Гърция мисли така. Нормално: Папандреу е лидер на левицата и е някак си обичайно да следва повелите на „големия брат”. Ами християндемократина Бойко Борисов – той що дири в тази данайска компания?
Отговор: там му е мястото. Защото никакъв християндемократ не е, не е бил и няма да бъде.
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com
