Лидерите на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната. Ще бъде създаден фискален съюз вероятно от 23 страни, сред тях и България. Не беше постигнато споразумение за промени в договора за ЕС.
Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са по принцип балансирани и този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП.
В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.
Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3 процента от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство от 3/4.
Документ за създаване на бюджетен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни, съобщи на среднощна пресконференция президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции, на които се позова БТА.
„Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение“, отбеляза той, без да посочи кои шест страни извън еврозоната ще подпишат документа.
БНР съобщи, че България е сред тях. В съюза влизат още Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
Чехия и Швеция също проявяват интерес, но е била нужна санкция от техните парламенти. Третата страна вероятно е Унгария. Ройтерс обаче съобщи, че Унгария е против плана за фискална интеграция.
Засега само Великобритания е отхвърлила възможността да утвърди този документ. Британският премиер Дейвид Камерън заплаши, че ще наложи вето на всеки план за промяна на договора на ЕС в посока на по-строгите бюджетни правила. Той искаше сериозни отстъпки в замяна на евентуална подкрепа, например Лондон да има право на вето за всякакви мерки за финансова регулация, което означаваше да се изключат банките от Ситото от финансовия надзор.
Най-вече заради съпротивата на Камерън лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора на ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната и затова се ориентираха към варианта за договор единствено между 17-те страни от еврозоната.
Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.
Президентът на ЕС Херман Ван Ромпой заяви още, че не е постигнато споразумение относно еврооблигациите, които мнозина възприемаха като най-добрия начин за излизане от кризата в еврозоната. Както е известно, Германия се противопоставя категорично на това предложение, като самият Ван Ромпой и Европейската комисия го подкрепят.
ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите за стабилност на съюза. Това финансиране вече ще се осъществява от Международния валутен фонд, съобщи Херман Ван Ромпой. За тази цел страните от ЕС обмислят да налеят в МВФ допълнителни 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз, предава БТА. Според Ройтерс обаче става дума за 150 млрд. евро от еврозоната, а за 50 млрд. евро няма да са от 17-те страни.
Президентът на Европейската централна банка Марио Драги определи като много добър резултат за еврозоната взетите до момента решения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Вчера той попари надеждите, че банката ще започне изкупуване на държавни облигации на страни от еврозоната и каза, че спасителният фонд остава основен инструмент.
Пазарите реагираха по-скоро негативно на решенията на срещата на върха, която не успя да достигне до непосредствени конкретни мерки срещу кризата. Еврото остава под натиск.
