Застъпниците на идеята „пари срещу законност“ стават все по-многобройни, докато Полша и Унгария се опитват да „изтъргуват“ подкрепата си
.
Снимка: Ройтерс
В Европейския парламент (ЕП) все повече расте броят на застъпниците на идеята парите от еврофондовете да могат да бъдат блокирани, ако дадена страна членка не спазва принципа за „върховенството на закона“. Това стана ясно след коментари относно Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. на евродепутати пред български журналисти в Страсбург.
Ако бъде окончателно одобрено това правило за обвързване на върховенство на закона с парите от Брюксел, то трябва да започне да се прилага от 1 януари 2021 г.
От думите на Ян Олбрихт (Полша) от Европейската народна партия (ЕНП) и Маргарида Маркес (Португалия) стана ясно, че към момента в Европарламента има мнозинство на ниво политически семейства. Маркес обаче изрично уточни, че до окончателното гласуван нищо няма да е ясно, защото не може да се предвиди как биха гласували отделни депутати по национални съображения, но големите партии вече постигнали принципна договорка и единодушие. На въпрос дали има опасност гласуването в Съвета на министрите да бъде провалено от страни като Полша и Унгария, които са против идеята, тя уточни, че това е малко вероятно да стане, тъй като не биха рискували да блокират гласуването на многогодишната рамка, от която е част и това предложение.
Все пак позицията на двете страни не може да бъде пренебрегната, защото е нужно пълно единодушие, поясни Ян Олбрихт, който е и съдокладчик за Многогодишната финансова рамка. В този смисъл това вероятно ще бъде повод за пазарлъци и двете държави по-скоро ще изтъргуват възможно най-скъпо одобрението си за прокарване на мярката, отколкото да я блокират, коментираха експерти. Към противниците на идеята за върховенството на закона са и Малта и Румъния.
Олбрихт поясни, че ако в някоя страна има опасност за европейските пари, то това ще се провери обстойно и доказани нарушения, парите ще се замразят и поставят в резерв, докато ситуацията се изясни. Това основателно притеснява страни като Румъния, които са известни с корупция по високите етажи. България не прави изключение, но нашите евродепутати засега избягват да коментират темата и позицията на страната ни не е съвсем ясна.
По думите на Олбрихт най-важно е да се да се гарантира сигурността на бенефициентите. Идеята на механизма е крайните бенефициенти на еврофондовете да са защитени за времето, в което трансферът от еврофондовете към националните бюджети е замразен. Според него паричната санкция ще е алтернативна мярка на съществуващата възможност за блокиране на правото на глас на държава членка в съвета по член 7, ако има сериозни проблеми със съдебната си система.
Тази процедура обаче е доста тромава и бавна, затова се счита, че паричните санкции ще са по-ефективни. Засега няма яснота за конкретните изисквания и критерии, нарушаването на които ще изисква спиране на парите по дадена програма. Към момента ЕП настоява решенията по този въпрос да бъдат взети от експерти, а не от ЕК,
В този контекст е важно да се припомни, че срещу Полша и Унгария вече е задействана процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС. По-късно днес предстои ЕП да обсъди казуса и с разследването за злоупотреби срещу премиера на Чехия Андрей Бабиш. Резолюцията за Полша и Унгария ще бъде гласувана в четвъртък.
По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Аспарух Илиев
investor.bg
