Съюзът следва да удължи Брекзит за последен път, за да приключи преговорите във всички технически подробности и да предостави време за ратифициране
ЕС трябва да приеме предложението на Борис Джонсън
Снимка: gettyimages
Държавите членки на ЕС имат обща преговорна позиция по отношение на Brexit, но имат различни скрити мотиви, пише Волфганг Мюнхау за в. Financial Times.
Има една група, водена от Германия, чийто приоритет е да се избегне Brexit без сделка, за да се минимизира прекъсването на индустриалните вериги за доставки. Друга група, водена от Франция, се стреми да попречи на Великобритания да се възползва от възможностите за регулаторен арбитраж. Французите се опасяват, че „Сингапур на Темза” може да подкопае стандартите на ЕС в областта на социалната политика и околната среда. Има и трета група, която иска Великобритания да даде заден ход за Brexit като символ на борбата срещу нарастващата вълна от популизъм в световен мащаб.
Общото и при трите групи е липсата на интерес да се ангажират с предложенията на премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън за сделката за оттегляне. Те са спокойни, че законопроектът за удължаване на Brexit, приет от Камарата на общините, е премахнал заплахата от незабавен Brexit без сделка. Според правни документи, представени в шотландски съд, Джонсън възнамерява да спази закона и да поиска отлагане на Brexit, ако не може да постигне сделка.
Но дори ако срокът бъде удължен още веднъж, ЕС трябва да помисли два пъти, преди да отхвърли последния план на Обединеното кралство. Банална истина е, че отлагането купува време, избягва сътресения в деня на напускане и може би дори отваря теоретичен път за обръщане на Brexit. Отхвърлянето на британския план би било късогледа стратегия. Ако процесът се остави да се отклони от настоящия краен срок – 31 октомври, ЕС ще трябва да приеме последствията от отхвърлянето на сделката.
Голямата идея зад най-новите предложения на британското правителство е да се остави Северна Ирландия в рамките на единния пазар на ЕС за промишлени стоки и селскостопански продукти, но извън митническия съюз на ЕС. Това звучи сложно, но е разумна отправна точка: по-лесно е да се намерят технически решения за митническите процедури, отколкото правила на единния пазар. Това, което е неразумно, е да се предложи формално вето на Народното събрание в Северна Ирландия, което не е заседавало от 2017 г., когато споразумението за споделяне на властта между Демократическата юнионистка партия и Шин Фейн се разпадна.
Но отхвърляйки целия пакет, ЕС ще разкрие, че може да предложи само ограничен набор от бъдещи взаимоотношения: старата сделка на Тереза Мей или пълно членство в единния пазар и митническия съюз.
Тъй като всички сделки за Brexit, предложени от правителство на Обединеното кралство, биха били отхвърлени, тогава напускането без сделка е единствената останала възможност. Консервативната партия би агитирала за нея на следващите общи избори. Освен това без сделка би било трудно да се формулира въпросът в бюлетините при евентуален втори референдум.
Не вярвам, че лидерите на ЕС са обмислили това. Малко са хората, които прекарват дните си в стратегическо мислене от името на ЕС. Националните лидери действат в интерес на своите страни, както го правеха по време на кризата в еврозоната. Единствената европейска институция, свикнала да действа стратегически за целия регион, е Европейската централна банка.
И така, какво би представлявало интелигентна стратегия за ЕС като цяло? Brexit отслаби ЕС, но не фатално. Първият приоритет на съюза сега ще бъде да предотврати голям икономически шок. Обемът на търговията между ЕС и Обединеното кралство възлезе на 634 млрд. паунда през 2018 г. Общият търговски обмен между Северна Ирландия и Ирландска република беше 5,4 млрд. паунда. Това е съотношение повече от 100 към едно. Разбирам защо ЕС придава по-голяма важност на интересите на Ирландия от тези на Великобритания. Не разбирам обаче защо те отдават толкова малко значение на собствените си интереси.
Има много объркано мислене наоколо. Манията за избягване на вината е тревожна. Когато попитате защо Дъблин предпочита Brexit без сделка пред компромис относно предпазния механизъм, продължавате да получавате същия отговор. Премиерът на Ирландия Лео Варадкар би могъл да обвинява Обединеното кралство за последиците от Brexit без сделка, но ирландците ще го обвинят лично, ако направи компромис. В Брюксел продължавам да чувам, че ЕС не иска да бъде обвиняван при Brexit без сделка. Така че изглежда най-големият проблем с Brexit без сделка не е самият той, а това кой носи отговорността. Тази игра кой да бъде изкаран виновен може да доведе до увеличаване на риска от Brexit без сделка.
Франция и Германия имат различни скрити мотиви, но Brexit без сделка не служи на нито една от тях. Стратегически би било по-добре ЕС да приеме параметрите на предложението на Джонсън без безсмисленото право на вето за Народното събрание в Северна Ирландия. ЕС следва да удължи крайния срок за Brexit за последен път, за да приключи преговорите във всички технически подробности и да предостави време за ратифициране. Обединеното кралство трябва да се ангажира да спазва общи стандарти за социална защита и екологични мерки.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg
