Европейският парламент ще обсъжда днес „значителното влошаване на спазването на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“ в България. Резолюцията по въпроса ще бъде гласувана в четвъртък, след като миналата седмица бе одобрена от Комисията по граждански свободи (LIBE).
Тези резолюции на ЕП нямат практически и преки последствия – но самото обсъждане на вътрешни проблеми на България на европейската сцена вече е знак за променящо се отношение към правителството на Бойко Борисов.
Доскоро то бе едно от малкото в Централна и Източна Европа, които не създаваха проблеми на Брюксел на фона на Полша и Унгария, срещу които текат най-тежките възможни наказателни процедури; Румъния, която заедно с България е под мониторинг на съдебната система; Словакия, която бе разтърсена от убийството на журналиста Ян Куцяк; Чехия, чийто премиер ЕП да настоява да бъде разследван за злоупотреба с еврофондове.
Сегашният дебат идва след две други обсъждания на България – първото в подкомисия на Комисията по граждански свободи LIBE, а другото – в пълния ѝ състав и в присъствието на еврокомисаря за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. А миналата седмица при представянето на първия Доклад за върховенството на закона в ЕС еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс съобщи, че частта за България ще бъде обсъждана в Съвета на ЕС през ноември заедно с още четири други държави – Белгия, Дания, Естония и Чехия.
Това не е резолюция срещу България. Точно обратното – това е резолюция в подкрепа на българските граждани и тяхното желание да живеят в страна без корупция и с независима съдебна система. И да, тази резолюция е срещу българското правителство, което отдавна спря да слуша гласа на българите.
Пари срещу законност
Насочването на прожекторите към върховенството на закона в България е важно и в друг контекст. Тепърва констатациите на Доклада за върховенството на закона ще се използват и при преценката как достъпът до еврофондове да бъде обвързан с състоянието на върховенството на правото в държавите членки. Но механизмът за този достъп се обсъжда в съвсем различен процес и включва още Европейския парламент и Съвета на ЕС (т.е. националните правителства).
Преговорите за бъдещия седемгодишен бюджет на ЕС все още продължават (той трябва да влезе в сила на 1 януари 2021 г.), но основните европейски институции вече са съгласни принципно, че този аспект трябва да присъства в разпределянето на парите. Въпросът е как точно ще бъде формулирана тази „спирачка“ – дали основното решение ще бъде на Еврокомисията, или ще се изисква одобрение с мнозинство в Съвета на ЕС, където са представени националните правителства, които, очаквано, ще пазят собствения си интерес, независимо какви нарушения правят.
dnevnik.bg
