Европейските членки на НАТО обсъждат значително увеличение на разходите за отбрана, като целта е те да достигнат 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Тази стъпка е мотивирана от необходимостта за по-ефективна подкрепа на Украйна и засилване на възпиращите мерки срещу Русия. Допълнителен фактор е възможното завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ, което би могло да доведе до по-голям натиск върху европейските съюзници да увеличат своите отбранителни бюджети.
В момента 23 от 32-те членки на НАТО изпълняват настоящата цел от 2% от БВП за отбрана, но страни като Италия и Испания все още изостават. Вътрешните дискусии предвиждат междинна цел от 2,5% в краткосрочен план и достигане на 3% до 2030 г. Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, подкрепя по-високите цели, въпреки фискалните предизвикателства в Европа.
Германия, която за първи път тази година постигна целта от 2%, също разглежда възможността за по-нататъшно увеличение на разходите за отбрана. Министърът на отбраната Борис Писториус подчертава необходимостта от по-високи инвестиции, за да се отговори на потенциалните заплахи от Русия.
Великобритания планира да увеличи разходите си за отбрана до 2,5% от БВП, но все още не е определила конкретен срок за постигане на тази цел. Италия и Испания, които харчат съответно 1,49% и 1,28% от БВП за отбрана, са изправени пред значителни фискални ограничения, което прави увеличението на разходите предизвикателство.
САЩ, които в момента изразходват около 3,4% от своя БВП за отбрана, отдавна настояват европейските съюзници да поемат по-голям дял от отбранителните разходи. Възможното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом може да засили този натиск, като по време на предишния си мандат той заплаши с изтегляне на САЩ от НАТО, ако съюзниците не увеличат своите разходи за отбрана.
Очаква се окончателните решения по този въпрос да бъдат взети на годишната среща на върха на НАТО през юни 2025 г. в Нидерландия.
