Няколко примери от Европа показват как реално се процедира при по-малките кредитори, изпаднали в несъстоятелност
Снимка: gettyimages.com
Обещанието направено пред европейските данъкоплатци след финансовата криза беше просто: „Вече няма да бъдете първите, които ще бъдат помолени да спасят банките в затруднение. Вместо това инвеститорите ще заемат вашето място“, припомня Bloomberg.
„Данъкоплатците вече няма да бъдат първите, които да плащат за грешките на банките“, написа в Twitter Мишел Барние през декември 2013 г., когато приключиха преговорите за новото законодателство в тази област.
Шест години по-късно сякаш нищо от това не е било казвано. Този месец Европейската комисия (ЕК) одобри „спасяването“ на германската Norddeutsche Landesbank-Girozentrale на стойност 3,6 млрд. евро (4 млрд. долара), докато в Италия се разработва спасителна стратегия за друг кредитор.
След кризата Европейският съюз (ЕС) постигна съгласие по набор от правила, които да прехвърлят тежестта върху собствениците и кредиторите на проблемните банки, принуждавайки ги да поемат загуби, преди кредиторите да могат да използват публични средства. Създадена бе агенция, която да се занимава с провалящите се банки в еврозоната, като от кредиторите се изисква да емитират определени видове дългови книжа, който могат да бъде конвертирани в собствен капитал в случай на проблем.
След като законодателството влезе в сила през 2016 г., недостатъците му стават все по-очевидни. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) се занимава само с фалита на по-големите институции, докато останалата част се разглежда съгласно националните правила за несъстоятелност. Те от своя страна са много различни и част от тях прибягват до помощта на данъкоплатците.
Ето едно най-значимите случаи, в които данъкоплатците по неволя са се оказвали банкови спасители от 2016 г. насам:
Banca Popolare di Bari е италиански кредотор, който според главния изпълнителен директор Винченцо Де Бюстис натрупа необслужвани заеми, надвишаващи „всяка приемлива мярка“. Правителството се съгласи да създаде Банка за развитие и да ѝ предостави 900 млн. евро, с които тя от своя страна да финансира преструктурирането заедно с междубанков фонд FITD. С общи активи по-малко от 14 млрд. евро италианската банката е твърде малка, за да бъде поднадзорна на Европейската централна банка (ЕЦБ) или базирания в Брюксел ЕСП.
Северногерманският кредитор NordLB получи зелена светлина за спасяването си от самия ЕС. Ликвидността, която беше влята в институцията включва 2,8 млрд. евро капиталови инжекции, както и гаранции в размер на около 5 млрд. евро. Тежестта бе разделена между две германски провинции – Долна Саксония и Саксония-Анхалт, както и между публични спестовни банки. Комисията реши, че този ход не включва незаконна държавна помощ, тъй като инвеститорите ще получават възвращаемост „при пазарни условия“, което означава, че частен инвеститор, поне на теория, би приел същите условия.
Италия се възползва и от правилата на ЕС за банковите фалити – известни като Директивата за възстановяване и оздравяване на банки, за да вложи 5,4 млрд. евро в най-старата банка в света, Banca Monte dei Paschi di Siena. Разпоредба в директивата позволява на правителствата да осигурят рекапитализация на платежоспособните банки, за да се отстранят „сериозните смущения” в икономиката. Сега държавата притежава 68% от банката и проучва начини за разпореждане с активите си.
Рекапитализацията на Caixa Geral de Depositos, изцяло държавен португалски заемодател, от 2017 г. също не се счита за незаконна държавна помощ, тъй като, подобно на случая с NordLB, капиталът е предоставен от правителството при “пазарни условия”. Португалия инвестира 3,9 млрд. евро в банката, за да запази дългосрочната ѝ рентабилност. През ноември CGD отчете нетна печалба от 641 млн. евро, а правителството очаква да получи дивидент от 237 млн. евро през следващата година.
По статията работиха: Радостина Ивчева, редактор Аспарух Илиев
investor.bg
