Европейците без статут се изправят пред несигурно бъдеще във Великобритания

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
230

Повечето от хората, които не са спазили срока за подаване на заявление за уреждане на пребиваването в страната, са от региона на Централна и Източна Европа

Снимка: Luke MacGregor/Bloomberg

Вратите на Обединеното кралство официално се затвориха.

На 30 юни британското правителство затвори своята схема за уреждане на статута на гражданите на държави от ЕС в страната въпреки призивите на групите за права на гражданите на ЕС за удължаване на крайния срок, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Повече от 6 млн. граждани на ЕС са подали молби за формализиране на статута си във Великобритания. Според правозащитните организации обаче смятат, че са останали 150 000 души, като за много от тях се смята, че са от Централна и Източна Европа.

Сега има дълбока загриженост какво ще се случи с тези хора. Те вероятно ще бъдат депортирани, въпреки че са живели и работили законно във Великобритания – в някои случаи с години.

Системата EUSS позволи на гражданите на страни от ЕС, които са пребивавали в Обединеното кралство към 31 декември 2020 г., да кандидатстват или за статут „заселен“ (еквивалентен на постоянно пребиваване и обикновено се предоставя на тези, които са живели във Великобритания пет години или повече), или за „предварително уреден“ (за всички, които са пребивавали в страната до 5 години).

И двете групи притежават същите права, както преди излизането на Великобритания от ЕС, включително правото да работят и да останат в страната за неопределено време.

Две страни от Централна и Източна Европа – Полша и Румъния, представляват почти една трета от всички заявления в EUSS. Между стартирането на схемата през 2019 г. и 31 март 2021 г. (последната дата, за която Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство публикува разбивка на данните), са кандидатствали над 975 000 поляци и 918 000 румънци.

През 2019 г. Министерството на вътрешните работи изчисли, че общият брой на хората, отговарящи на условията за кандидатстване по схемата, е между 3,5 милиона и 4,1 милиона. Очакваше се само 370 000 румънци да кандидатстват.

Подценени са и заявленията от България: очакваше да кандидатстват около 120 000 души, но до март 284 000 бяха направили това. Оттогава кандидатурите вероятно са надвишили 300 000. Това превръща българската общност на Острова в третата по големина.

Броят на заявленията от Литва също е забележителен. Със своите 245 240 тя представлява почти една десета от населението на страната.

Тези, които са успели да кандидатстват – и които вече са получили потвърждение за статута си – могат да се смятат за късметлии. От приблизително 500 000 души, кандидатствали само през юни, мнозина тепърва ще получат потвърждение за статута си и са в административна неизвестност.

Междувременно тези, които не са кандидатствали, ще се считат, че живеят в Обединеното кралство незаконно и вече няма да могат законно да работят, да наемат имущество, нито да имат достъп до безплатно здравеопазване и дори биха могли да бъдат обект на депортация.

Каролина Биличка е доброволец в благотворителната организация Settled и подпомага полските граждани при кандидатстване по схемата. Тя се опасява, че много семейства не осъзнават необходимостта да регистрират децата, както и възрастните.

Неквалифицираните мигранти не са желани

Вероника Хера, която се фокусира върху подпомагането на румънци в Обединеното кралство, отбелязва, че схемата за заселване изглежда е създадена целенасочено, за да попречи на много „неквалифицирани мигранти“ да кандидатстват. „От моя гледна точка EUSS е схема, предназначена да улесни кандидатстването от висококвалифицирани мигранти с много високо ниво на владеене на английски език“, казва тя.

Приложението EUSS е достъпно само на английски език и изисква от кандидатите да притежават компютър с достъп до интернет, смартфон за сканиране на идентификационен номер, имейл адрес и телефонен номер. Според правозащитни организации това е пречка пред някои кандидати.

Хера споделя опита си в подпомагането на мигранти от Румъния, които според нея са пристигнали във Великобритания, след като са станали жертва на трафик на хора. Повечето от тях нямат документи за самоличност, защото са им отнети, така че им е било трудно да попълнят заявленията си, освен факта, че английският им език не е много добър.

Елиза Стаховска от „Надежда за справедливост“ твърди, че „липсата на национални осигурителни досиета, фишове за заплати или други доказателства, които да демонстрират продължителността на пребиваването, може да затрудни кандидатстването. Липсата на национална лична карта или паспорт, документите, които често се отнемат от трафикантите, също може да доведе до закъснения“.

„Желанието на оцелелия да остане и да възстанови живота си в Обединеното кралство трябва да бъде защитено след излизането на Обединеното кралство от ЕС“, добавя тя.

Люк Пайпър, ръководител на политиката в предизборната група The 3 Million, твърди, че тези, които увековечават робството и трафика, „се възползват от неща като [крайния срок]“. „Престъпниците биха могли да кажат на хората: „Пропуснали сте крайния срок, имате проблеми, полицията ще ви депортира, останете с нас – ние ще ви защитим“, казва той.
Разделяне на семейства

Алуна Лепадату, която работи за тръста Luton Roma, твърди, че гражданите на ЕС от ромската общност са сред тези, които са най-негативно засегнати от схемата за заселване. Мнозина от тях, потърсили помощ в нейната неправителствена организация, често не говорят английски, нито официалния език на държавата, от която идват, което допълнително затруднява достъпа до информация за необходимостта от кандидатстване за статут.

„Страхувам се, че хората ще си отидат, че ще бъдат принудени да напуснат. Страхувам се, че семейства ще бъдат разделени, защото родителите не са знаели, че трябва да кандидатстват за децата си“, казва тя.

Повечето страни от ЕС са много по-щедри със сроковете си за гражданите на Обединеното кралство да решат собствения си статус след Brexit – в повечето държави те имат време до 31 декември и всички предлагат на гражданите на Обединеното кралство физически доказателства за статута си: нещо, което Великобритания не предлага.

Необходимостта от действителен документ, доказващ запазени права, обхванати от Споразумението за оттегляне между Обединеното кралство и ЕС, отдавна е фокусна точка на кампанията „3 милиона“. Люк Пайпър казва, че сега нуждата е спешна.

„Гражданите на ЕС ще бъдат изцяло зависими от статута си само на цифрови технологии, работещи денонощно. Те се нуждаят от това, за да докажат правото си да бъдат в Обединеното кралство, да започнат нова работа, да наемат апартамент или да получат лечение от NHS“, казва той.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!