Какво ще видим, ако разгледаме „рестриктивната” политика на Гърция?
Нещо, което аз не виждам, е каквото и да било намаляване на държавните разходи, пише в свой коментар автор на „Форбс”, анализирайки ситуацията в Гърция, предаде „Фокус“.
В статия под заглавие „Режим на строги икономии в Гърция? Разбира се, и сняг на Миконос също“ електронното издание на списанието публикува финансовите резултати на страната за последните три години. Равносметката показва приходи в размер на 48 491 милиарда евро и разходи за 71 815 милиарда евро през 2009 година, като за следващите две години данните не са много по-различни – приходи от 50 857 милиарда евро и 49 993 милиарда евро и разходи в размер на 66 932 и 70 135 милиарда евро за 2010 и 2011 година.
Докато разходите са продължавали да се трупат, никакви значителни „икономии” не са били направени в Гърция. Може би някои нарочени служби са били орязани, но това е повече рекламен трик, отколкото нещо съществено. Правителствата обичат да премахват служби, които имат висока публичност, но са незначителни от финансова гледна точка, като по този начин създават впечатлението за големи промени.
За пета поредна година Гърция е в рецесия с икономически спад от 6,9% за 2011 година и с прогнозирано свиване от 6,7% през 2012 година. Държавните разходи обаче не са намалели.
На какво тогава се дължи икономическото свиване в Гърция? Отчасти на общата икономическа несигурност, но също така и на увеличаването на данъчната ставка върху вече и без това претоварения частен сектор, пише изданието. Близо 6000 компании вече са се преместили от Гърция в съседна България. Дали защото правителството обеща да намали разходите и не го направи или заради увеличаващите се данъци и климата на хаос и конфискацията на имущества в Гърция?
Загубата на 6000 компании е голям удар за икономика с такъв размер. Но защо те са избрали България? На първо място, защото България е член на ЕС с всички произтичащи от свободната търговия предимства, а българската валута е надеждно вързана към еврото чрез валутен борд. Но преди всичко защото България има система на плоския данък – 10% данък общ доход и 10% корпоративен данък. 20-процентният ДДС е доста висок, но остава под 23-те процента в Гърция.
Българският лев е вързан с еврото чрез валутен борд, пише още списанието.
Преди време предложих Атина да последва българския пример. Да въведе плоската данъчна система. Точно тук и сега. Когато София го направи, данъчните постъпления се повишиха с 5,24% през първата година. А това е повече от увеличението на приходите, които гръцкото правителство е постигнало от всички досегашни повишения на данъците в рамките на „рестриктивните” си усилия. Така част от 6-те хиляди гръцки компании, избягали в България, може да се върнат в Гърция, анализира още авторът на статията Нейтън Люис.
Тогава Атина би трябвало да ограничи силно държавните си разходи, за да подкрепи постигнатото от данъчните приходи. Тази стратегия се нарича „икономии с растеж” и беше използвана от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър през 80-те години на 20 век. Днес, в Гърция тя отново ще подейства.
Някога България се надяваше да бъде като Гърция, сега просто се надява да оцелее, писа неотдавна британското списание „Икономист“. Гърция може да стане като България – бедна, но финансово дисциплинирана и без да създава прекалени главоболия за другите, коментира изданието.
