Тези дни Франция реши да наруши изконните човешки права. Как? Като върне насила в България и Румъния роми.
Каква ирония, а? Франция, положила гражданските свободи на модерния свят, един от учителите ни по толерантност и демокрация, ще лишава хора от избора къде да живеят.
Те са нарушители на обществения ред, но не всички нарушители на обществения ред ще бъдат товарени на влакове. А само ромите, като специално за целта се променят закони. Къде е етническото равноправие, тези хора нямат ли право на социализация и култура, защо най-културната и социална държава ги лишава?
Вестник „Монд“ прогнозира, че от 2013 г. във Франция ще влизат роми само с определено количество доходи. За подобни намерения у нас френският президент Никола Саркози би бил заклеймен като фашист и безпросветен провинциал. Ще го нарочат за маргинал от прехода, а десетки фондации ще му издекламират всички принципи за равноправие, справедливост и свободно придвижване.
Но ирония няма, усещането за такава е плод на заблудата, че принципите са над интересите на държавите и обществата. Не са, опаковането им в лозунг е за глупавите народи, които като гръмоотвод трябва да предпазят умните. Това, което прави Франция, е да се защити от бандитизъм и куп бъдещи беди. Естествено, щом мирното мнозинство е застрашено, рисковото малцинство ще бъде дискриминирано.
Франция и друг път е връщала принудително роми в Румъния. Италия изкара багери срещу гетата и извади пари, за да си отидат. Недоволствата на правозащитни организации и опозицията срещу Саркози и Берлускони е част от политиката. Но е налице държавна реакция не просто срещу вандалите сред ромите, а срещу цялата общност. Имаме проблем с циганите, крещи препатилата част от Европа и знае защо.
В България подобна реакция няма, макар още по-добре да знае защо. Ние сме европейската страна с най-голям дял роми спрямо цялото население – 4.5 %. Повече са, тъй като процентът е от официална статистика.
Циганите имат 4 пъти по-голяма раждаемост от българите и след около 50 години ще бъдат значителна част от трудоспособното население. Огромни части от територията се населява от небългари в етнически смисъл, а тенденцията ще се засилва поради емиграцията и ниската раждаемост на все още доминиращия етнос.
България няма просто ромски проблем, а цялостен, демографски и мургавото малцинство е част от него. И като казваме „проблем“, то не бива да се разбира етническият произход на тези хора. Бедата е циганизацията като държавна политика, която се изразява в тотално безсилие. А то на практика се явява в мълчалива протекция на беззаконието.
Да си ром, е своеобразен бонус, тъй като повечето роми не плащат вода, крадат ток, не работят и не пращат децата си на училище, а мнозина ги продават.
Така циганизацията става основна част от общия демографски проблем. Прецедентът „Косово“, който странно защо аплодирахме, е друга част. Това са парченца от общ пъзел, който заедно с други подобни вещае нерадостно бъдеще на България.
Историята е погребала много етноси, едни култури са погубвали други. Особено при трайна миграция. В момента хората, които проповядват глазурените „принципи“, вдигат нови завеси. Но да им се сърдим ли, след като искат да се съхранят и си гледат интереса?
Нашият интерес също се знае, но го изказват единствено редовите хора. Намеренията на Саркози предизвикаха чинния рапорт на Цветан Цветанов, че страната ни ще помогне в извозването и пращането на полицаи в Париж. Толкова. Няма я тревогата във властта за изчезването на българския етнос?
Няма го стремежът ромите да бъдат приравнени към останалите граждани и закона. ГЕРБ мълчи, опозицията мълчи, няма интелектуалци, които да се провикнат. За интереса на европейските столици стана дума, а нашето мълчание българския ли обслужва?
Адекватната реакция би дошла, при условие че демографският проблем най-после се изговори като приоритетен. След това да има политическата воля ромите да бъдат приравнени към закона. И да се вземат куп социални мерки, за които се говори отдавна – санкции при отказ от училище и т.н. Плюс други, важни и закъснели, които да противодействат на цялостната демографска криза.
Но политическата воля включва и прибирането на чадъра над престъпните ромски кланове. А това означава загуба на купени гласове, по-малко отчисления в партийните каси, криза в алъш-вериша на черешите. Трудно е да стане, а трудностите обясняват защо циганският живот отвъд закона е перманентно протектиран
Реакцията на Саркози, а и други сходни недоволства в Европа, дават повод и ние да признаем, че циганизацията ни е проблем. Няма нужда да гоним или репресираме, а просто чрез закона да накараме ромите да участват в производството на блага. Като не го правят, да не потребяват.
Като не плащат ток, да стоят на студено. Ако вдигнат брадви, да влязат в затвора. Това няма да реши изцяло проблема, но след като интеграцията с пари не даде резултат, законовата принуда е по-добрият вариант.
Няма изглед проблемът нито да бъде казан на глас, нито да бъдат взети мерки. Защото, ако почнем да си говорим за българи, цигани, етноси, тенденции и перспективи, трябва да признаем най-лошото – България след години или няма да я има, или не такава, каквато ни се иска.
Най-трудно се изговаря очевидното, а дори при желание за добра демографска политика трябват пари, за които десетилетия ще мечтаем. Нужна е не просто добрата воля на Бойко Борисов, а на поколения политици след него.
Но нека поне от време на време казваме истините на глас, за да се знае, че днешната глупост не е била повсеместна. Все пак е имало тревоги, но просто управляващият елит е останал глух.
