През последното тримесечие на 2017 г. Великобритания отбеляза най-слабия икономически ръст от всички страни в Г-7
Снимка: Ройтерс
Великобритания навлезе в последната си година като член на Европейския съюз с очакването да бъде най-бавно растящата икономика сред другите си богати връстници, като несигурността най-вероятно ще компенсира положителните настроения в световен мащаб, докато страната се опитва да изглади детайлите около бъдещето си, посочва Wall Street Journal в свой материал.
Откакто избирателите гласуваха за Brexit на референдума през 2016 г., устойчивият, макар и не особено впечатляващ, ръст на страната се представя по-добре, отколкото предвиждаха повечето прогнози. Но през последното тримесечие на 2017 г. Великобритания отбеляза най-слабия икономически ръст от всички страни в Г-7.
Британският премиер Тереза Мей, която миналия четвъртък отбеляза една година до напускането на блока на 29 март 2019 г., представи Brexit като възможност за стимулиране на британската икономика, освобождавайки я от разпоредбите на ЕС и отваряйки нови пазари за износ. „Убедена съм, че нашето бъдеще ще бъде светло. Това е едно бъдеще, в което ще търгуваме свободно с приятели и партньори в ЕС и отвъд“, заяви тя в изявление, публикувано от нейния офис.
Според икономисти обаче визията на Мей за бъдещето остава далечна, а прогнозите за 2018 г. отново поставят Великобритания близо до дъното на Г-7. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква ръст от едва 1,2% през 2018 г., същият какъвто се очаква и в Япония. САЩ, както и други развити икономики, се предполага, че ще се разраснат с много по-бързи темпове.
Преговарящи от Лондон и Брюксел по-рано този месец договориха условията за преходен период, който да затвори пропастта между Brexit и официалния старт на новите търговски споразумения в края на 2020 г. Въпреки това с навлизането на приключващите през октомври преговори във финален етап, остават нерешени някои ключови въпроси.
Според бизнеса несигурността влияе на икономическата активност. От британската компания за производство на индустриални компоненти Bronte Precision Engineering Ltd. посочват, че поръчките им са в здравословни мащаби, но според ръководството те трябва да са още по-високи заради силното представяне на световната икономика.
Брутният вътрешен продукт на Великобритания нарасна с 1,4% през последното тримесечие на миналата година в сравнение със същия период година по-рано, показват данни на Националната статистическа служба. В Европа ръстът на Лондон е изпреварен без проблеми от Франция, Германия и Италия, обръщайки тенденцията от минали години, когато Великобритания беше преди страните от еврозоната, забавени от икономическата криза.
И все пак очакванията за по-дълбоко забавяне се оказаха неверни, като потребителските разходи останаха високи, независимо от силната инфлация и отслабения паунд, който даде тласък на износа.
През 2017 г. нетната търговия отбеляза най-големия си принос за растежа на годишна база от 2011 г. насам. Безработицата също така продължава да пада, достигайки до дъно за последните четири десетилетия в размер на 4,3% през последното тримесечие на миналата година.
По думите на Шон Рамсдън, изпълнителен директор на търговеца с хранителни стоки Ramsden International, от референдума насам приходите на компанията му са се увеличили с между 5% и 10% благодарение на засиления износ към 135 други страни, което според него се дължи основно на поевтиняването на паунда.
Независимо от това, инвестициите в бизнеса са значително по-слаби от средните за Г-7 от допитването през 2016 г. насам, показват данни на Английската централна банка. Според нейни представители несигурността за това какви ще бъдат бъдещите отношения между Лондон и Брюксел отлагат на компаниите големи разходи – тенденция, която те очакват да се запази докато не станат ясни очертанията на новите двустранни отношения между ЕС и Великобритания.
Английската централна банка смята, че отслабените инвестиции пречат на способността на икономиката да се разширява, без да подхранва инфлацията. Институцията даде сигнал, че ще увеличи лихвените проценти отново тази година, както и следващата, за да върне инфлацията към стойности от 2%.
По статията работиха: Елена Илиева, редактор Веселина Василева
investor.bg
