Държавите инжектират над 25 млрд. евро за спасяването на големите авиокомпании в Европа
Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg
Преди 40 години всички страни имаха собствена държавна авиокомпания. Авиокомпаниите бяха държавни като железопътните – Iberia, Air France и Lufthansa в небето, Renfe, SNCF и Deutsche Bahn на релсите. Върху самолетите се мъдреше емблемата с цветовете на националния флаг. След това дойде либерализацията и на практика всички авиокомпании с някои изключения като Air France бяха напълно приватизирани, пише испанският вестник El Pais.
Пътуването по въздух вече не беше привилегия на държавните ръководители и заможните хора и достигна до всички благодарение на връхлитането на нискотарифни авиокомпании като Ryanair и easyJet, които отправиха предизвикателство към модела на старите европейски гиганти и демократизираха пътуванията със самолет.
Коронавирусната пандемия заплашва да ни върне четири десетилетия назад, защото ограничаването на придвижването тласна повечето големи авиокомпании до ръба на фалита и те нямаха друг избор освен да поискат помощ от държавите, за да ги спасят с парите на данъкоплатците, разбира се.
Само Lufthansa, Air France-KLM, Alitalia, SAS, Finnair, Norwegian иTAP ще получат държавни инжекции на стойност над 25 млрд. евро. Към държавна помощ прибегнаха и пет големи американски авиокомпании (American Airlines, Hawaiian Airlines, Sky West Airlines, Spirit Airlines и Frontier Airlines), които постигнаха споразумение с администрацията на президента Доналд Тръмп да се възползват от пакет от заеми на стойност 25 млрд. долара (около 21 млрд. евро).
Испания се готви да спаси Air Europa с пари от Фонда за подкрепа на платежоспособността на стратегически компании, създаден от правителството за предотвратяване на фалита на компании, смятани за жизненоважни за испанската икономика. Той разполага с ресурси на стойност 10 млрд. евро. Не е изключена намесата и в Iberia и Vueling, които вече получиха нисколихвени кредити на стойност малко над 1 млрд. евро с одобрението на Института за официален кредит.
Причината за спасителните програми за милиони евро е критичното финансово здраве на авиокомпаниите, които регистрираха рекордни загуби през първото тримесечие на годината заради спирането на практика на цялата си флотилия от самолети за месеците на карантината. От януари до юни Air France-KLM е загубила 4,413 млрд. евро, IAG – 3,806 млрд. евро, а Lufthansa – 3,617 млрд. евро. Това наложи прибягването до помощ от държавата.
Германското правителство одобри помощи за 9 млрд. евро за Lufthansa – от директно участие до заеми с държавна гаранция, което ще му позволи да контролира 20% от компанията, въпреки че делът може да достигне и 25%, което ще превърне държавата в най-големия акционер. В случая с Air France-KLM, където френската и холандската държава са водещите акционери с 28% от капитала, планът за помощ на двете страни достига 10 млрд. евро. Alitalia, която беше във фалит още преди пандемията, отново трябва да бъде напълно национализирана с разходи за минимум 3 млрд. евро. Португалската TAP, която издържа едва пет години като частна компания, също ще стане отново собственост на държавата с дял от 75% след инжектирането на 1,2 млрд. евро.
Европейската комисия трябва да одобри помощите и да следи дали те служат само за предотвратяване на фалита на авиокомпаниите, без да носят търговски преимущества. Но е много трудно да се постави границата там, където свършва спасяването и започва субсидирането. Ryanair, която е най-голямата европейска авиокомпания по брой пътници, беше категорична: „Ще уведомяваме Брюксел за всяка дискриминационна помощ, ще стигнем и до съда, ако е необходимо. Важното е да има прозрачна конкуренция. Инжектирането на държавни средства в Lufthansa или Air France не е решение. Alitalia е черна дупка, в която потънаха 12 млрд. евро и тя губи пари 70 години“, казва пред El Pais делегираният консултант на Ryanair Еди Уилсън.
„По-добре държавите да намалят летищните такси, а местните власти да понижат данъците, отколкото да се дават държавни пари на компании, за да правят дъмпинг и да намаляват цената на билетите“, допълва той. Президентът на Ryanair Майкъл О’Лиъри стигна по-далеч, като нарече спасените компании „пристрастени“ към държавни помощи.
А кой ще спаси работните места?
Международната асоциация за въздушен транспорт предупреди в последния си доклад, че Европа ще загуби над седем милиона работни места заради ситуацията във въздушния сектор след края на здравната криза. Причината е, че въздушният трафик продължава да е с повече от 50% под нивата през същия период на миналата година, а през 2020 г. ще бъдат загубени 705 млн. пътници, тъй като възстановяването ще е много по-бавно от очакваното. Авиационната индустрия трябва да се върне на нивата си от миналата година едва през 2024 г.
„Изключително тревожно е, че перспективите пред пътуванията по въздух намаляват значително тази година със съответната верижна реакция за заетостта и просперитета. Това още веднъж показва ужасните последици от ограничителните мерки, които се усещат от семействата в цяла Европа“, коментира Рафаел Шварцман, вицепрезидент на Международната асоциация за въздушен транспорт за Европа.
Според доклада Испания е най-засегнатата страна със загуба на 63% от пътниците спрямо 2019 г., което поставя в риск от загуба над 1 млн. работни места.
Проблемът е, че спасителните помощи не осигуряват запазването на работните места. Напротив, авиокомпаниите, които получиха най-голяма държавна помощ, първи обявиха големи съкращения. Lufthansa вече започна да свива броя на служителите си, което ще засегне 22 хил. души. Air France обяви, че ще съкрати 7580 служители до края на 2022 г. SAS ще остави на улицата до 5000 служители, или 40% от персонала си.
Без директни помощи IAG замрази съкращаването на 12 хил. пилоти на British Airways в замяна на намаляване на заплатите. Неясно обаче е бъдещето на 14-те хиляди служители на Iberia и 2500-те служители на Air Europa. Спасяване на авиокомпаниите с държавни пари, което ще изисква коригиране на броя на служителите, ще предизвика остър социален конфликт и няма да се приеме добре от обществото. Но това е въпрос от преговорите между авиокомпаниите и испанското министерство на транспорта, за който никой не иска да говори.
По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева
investor.bg
