Ливанците се борят с тежка криза след финансовите проблеми на страната и мощната експлозия в Бейрут
Бейрут след експлозията.
Снимка: Hasan Shaaban/Bloomberg
Ливанското правителство реши да подаде оставка, след като възмутените граждани поискаха отчетност за най-голямата катастрофа в мирно време в историята на страната, пише Bloomberg.
„Оставката е отговорност“, заяви здравният министър Хамад Хасан. „Подадохме оставката като поемане на отговорност, а не като бягство от нея“.
Вризвът в Бейрут от 4 август уби над 150 души, рани хиляди и остави десетки хиляди без дом. Случилото се разгневи още повече гражданите в страната, която вече е позната с редицата си злоупотреби. Експлозията беше причинена от 2750 тона взривни материали, оставени в продължение на шест години на главното пристанище, въпреки многократните предупреждения, че това не е безопасно.
Страхувайки се от обществения гняв, ливанските лидери едва се осмелиха да стъпят в опустошените райони, а в края на миналата седмица започнаха протести, искащи промяна на режима и оставката на премиера Хасан Диаб. Няколко министри вече се оттеглиха след катастрофата.
Според процедурата Диаб ще посети президентския дворец, за да предаде официално оставката на президента Майкъл Аун. След това правителството ще продължи да управлява, докато не бъде формирано друго, което ще поеме процедурните задачи, но няма да има право да взима важни решения.
Още преди експлозията правителството едва функционираше, като дори не успяваше редовно да събира боклука и да поддържа нормалното електроподаване, да не говорим за изваждане на страната от най-дълбоката ѝ политическа и финансова криза откакто през 1990 г. приключи 15-годишната гражданска война.
Политиката продължава да е разкъсвана от различни линии. Тя е все по-силно повлияна от подкрепяната от Иран Хизбула, определяна от арабските държави и САЩ като терористична група. Междувременно десетилетията лошо управление и непотизъм оставиха държавната хазна разграбена, а страната – задъхваща се под огромния дълг.
Финансовият срив, който обхвана страната в края на миналата година, остави много ливанци без надежда, тъй като техните лидери не успяха да направят необходимите реформи, за да отключат милиардите долари, обещани от донори, и спасителните 10 млрд. долара от Международния валутен фонд.
Призивът на Ливан за международна подкрепа след експлозията доведе до обещание за спешна помощ в размер на близо 300 млн. долара – заявка, дадена на виртуална конференция на дарителите. Но сумата е малка, в сравнение с щетите за приблизително 15 млрд. долара.
В изявлението си в края на конференцията лидерът на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че месеците на преговори с Ливан „все още не са дали резултат, след като политици и банкери са останали разделени по въпроса какво е необходимо да се направи.
По статията работи: Елена Кирилова
investor.bg
