Иммиграционната база данни на Вътрешното министерство, известна като Платформа за данни, ориентирана към личността (PCDP), разкри сериозни недостатъци, като засегна над 76 000 души чрез грешно свързване на неправилни имена, снимки и имиграционни статуси с техните записи. Тази база данни е от ключово значение, тъй като поддържа системата Atlas, използвана от гранични служители и имиграционни офицери, и е интегрална част от проекта на Вътрешното министерство за дигитализация, насочен към оптимизиране на процесите за визи и имиграция – проект, който е струвал над 400 милиона паунда от 2014 година насам.
Тези грешки са имали дълбоки лични последици, оставяйки хора като Хорхе Гомес, признат за бежанец и бивш играч на националния отбор по ръгби на Никарагуа, неспособен да докаже своята правоспособност за работа въпреки многобройните опити да коригира ситуацията с Вътрешното министерство. Други са се сблъскали с подобни проблеми, където неправилната информация представлява значителни пречки за заетост и жилище, като по същество разрушава техния живот.
Проблемът е допълнително усложнен от отговора на Вътрешното министерство, или липсата на такъв, по отношение на проблема, който то е описало като „IT проблеми“, отричайки наличието на системни проблеми в инструмента Atlas или в основата на базата данни. Въпреки това, вътрешни документи и разследвания предполагат по-дълбок проблем, със случаи на „смесени идентичности“, при които биографичните и биометричните детайли на двама или повече души са грешно свързани.
Тази ситуация не само причинява стрес и неудобство на засегнатите лица, но също така поражда значителни опасения относно сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот, водейки до разследване от страна на Комисията за защита на информацията относно потенциални нарушения на данните. Проблемът напомня за скандала Windrush, подчертавайки продължаващите проблеми в обработката на имиграционните записи от страна на Вътрешното министерство и повдига въпроси относно прозрачността и отчетността.
Освен това, течащите документи и вътрешните комуникации предполагат, че Вътрешното министерство е било наясно с компромисите, свързани с решенията за управление на базата данни, показвайки калкулиран риск, който сега е довел до широко разпространени неточности в данните. Това е довело до призиви за незабавно независимо разследване на въпроса, с критики, изискващи отчетност и преоценка на практиките на Вътрешното министерство за управление на данни.
Грешките в PCDP и техните обширни последици подчертават предизвикателствата и сложностите, свързани с управлението на големи имиграционни бази данни, и критичната важност на точността и надеждността в такива системи, не само за административна ефективност, но и по-важно, за живота на хората, чиито данни те съхраняват.
