Местни медии все по-често пишат за възможен разпад на правителството
Снимка: Архив Ройтерс
Великобритания, която винаги се е хвалила със стабилна политическа система и безупречна държавна администрация, е в състояние на хаос. На фона на секс скандали, тайни срещи, политическо спонсорство и пикантерии около кралското семейство, правителството постепенно се разпада, пише в свой анализ Ройтерс.
Така поне пишат вестниците в страната. Миналата седмица „Times“ излезе със заглавие на първа страница „Брюксел се готви за падането на правителството на Тереза Мей“ – и това преди още кабинетът да навърши половин година на власт.
А когато британските медии не успяват да разкрият мащабите на бъркотията, правят го чуждестранните журналисти.
Стивън Ерлангър от „New York Times“ каза на читателите си в началото на ноември, че страната „е в безпътица, на борда е избухнал пожар и капитанът – клетата Тереза Мей – e оставена на мостика без пълномощия да реши дали да обърне кораба към пристанището или назад“. Ирландският автор Финтън О’Туул пише в книжния преглед на „New York Times“, че „Brexit се подхранва от фантазии за второ издание на (Британската) империя – една възстановена глобална търговска империя, в която старите колонии отново ще се свържат със страната майка“.
Първият елемент от тази (утопична представа), макар и облечен във фина фраза, е твърде преувеличен, а вторият е направо абсурден. Никой освен един истински фантаст не вярва, че империята може да бъде наново изградена, а и не го желае. Но злорадството е твърде съблазнителна емоция, за да бъде подмината, щом е налице случай да се отдаде дължимото на Обединеното кралство за неговото високомерие към другите страни, които то смята за не така добре управлявани като него.
Истинският въпрос тук е дали правителството на Мей може да просъществува. И какво става, ако то не успее?
Сегашният хаос е резултат от функционирането на демокрацията, която нареди да бъдат отворени вратите пред варварите. Варварите са силите, които системните политици се опитват да държат извън стените. Те обаче бяха принудени да отворят вратите. В САЩ нахлуването се ръководи от Доналд Тръмп: неговите варвари са онези, които възприемат сериозно призивите му за „пресушаване на (вашингтонското) блато“ и за „поставяне на Америка на първо място“.
Британските варвари, пробиха стените и в двете големи партии. Лейбъристите в момента се ръководят от група от крайни левичари, групирани около фигурата на Джереми Корбин – човек, който вярва в социализацията на голяма част от икономиката, подкрепя и възхвалява действията на Ирландската републиканска армия (ИРА), на Хамас и на Хизбула, и одобрява призива бившият лейбъристки лидер Тони Блеър да бъде съден за военни престъпления.
Корбин и приближените му депутати бяха почти игнорирани от останалите си колеги от парламентарната група на партията. Когато обаче той се кандидатира за лидер на лейбъристите през 2015 г., внезапен прилив на подкрепа, главно от младата партийна членска маса, го въздигна, за негова собствена изненада, до партийния връх. Така варварите нахлуха, а неочаквано доброто представяне на партията в парламентарните избори това лято потвърди, че те са трайно „проникнали в крепостта“.
Консервативните варвари са онези, които мразят британското членство в ЕС. Тяхната „варварска“ парламентарна група, която бе малцинство – зарази и ръководството на партията. Бившият консервативен премиер Джон Мейджър, без да знае, че микрофонът е пуснат, ги нарече „копелета“. Те обаче се оказаха достатъчно силни, за да принудят премиера (2010-2016) Дейвид Камерън да вземе фаталното решение да постави въпроса за членството в ЕС на референдум. Ала той загуби и така победилите варвари превзеха партията по наследство.
Премиер обаче не стана един от тях, а „клетата Тереза Мей“, една неентусиазирана привърженичка на оставането в ЕС. Тя спечели партийното лидерство в надпревара с двама опоненти – привърженици на Brexit, като обаче изцяло прие, че народът се е произнесъл и че британското излизане от ЕС трябва да бъде осъществено.
По този път обаче върху нея, а и върху страната, се изсипа море от беди. Много членове на нейния кабинет не са привърженици на Brexit; те са убедени, че напускането е безумие и се опитват да продължат периода на „развода“ с ЕС, за да дадат време на британските делови и финансови кръгове да се подготвят за новите условия.
Тримата министри, най-пряко ангажирани с Brexit, включват непредсказуемият външен министър Борис Джонсън, който има големи различия с предпазливия шеф на хазната Филип Хамънд – привърженик на оставането – относно графика за „развода“, и Дейвид Дейвис – главният преговарящ с ЕС относно условията на „развода“, когото бившият шеф на кампанията за излизане от ЕС и предполагаем негов съюзник нарече „глупак, мързеливец и самодоволен нарцис“. В горните слоеве на управляващата партия атмосферата е убийствена.
Преговорите, както и да ги погледнем, вървят зле. Преговарящият от страна на ЕС Мишел Барние настоява за строг график, който не устройва Лондон, а въпроси като сумата, която Обединеното кралство трябва да плати преди напускането, спъват напредъка.
Лодката се клати още по-силно от разрастващия се скандал за сексуален тормоз, довел до оставката на министъра на отбраната Майкъл Фалън. Фактическият заместник-премиер Деймиън Грийн се мъчи да отбива обвинения в тормоз и „екстремална порнография“, каквато, според твърденията, е намерена в парламентарния му компютър.
С присъствието му начело на телевизионните новини и на челните страници на пресата скандалите се мултиплицират. Оказва се, че една нехайна забележка на външния министър Борис Джонсън вероятно е удължила затворническата присъда на Назанин Загари-Ратклиф – британска гражданка, излежаваща присъда за шпионаж в Иран, в резултат на невярното му твърдение, че тя е обучавала журналисти там. А т.нар. „Досиета от рая“ (Paradise papers) разкриха, че Лорд Ашфорт – виден спонсор на Консервативната партия, е криел голяма част от богатството си в офшорка.
Той не е единственият. От същите разкрития стана ясно, че кралица Елизабет II и синът й принц Чарлз са се възползвали от безданъчните зони. Тази седмица и министърът на международното развитие Прити Пател бе принудена да подаде оставка, след като беше разкрито, че е скрила поредица от срещи с израелски министри без знанието както на Министерството на външните работи, така и на премиера. Тя бе сменена от Пени Мордонт, която трябваше да бъде, подобно на своята предшественичка, явен привърженик на Brexit. Мей просто няма свободата да избира на базата на компетентността, а само въз основа на това кой от коя страна на барикадата е.
Мей е очевидно слаба, след като едва не бе победена от лейбъристите на изборите. А мащабът на задачата – да бъдат преразгледани стотици регулации (на ЕС), закони и споразумения, да бъдат установени нови търговски връзки, да се попречи на оттеглянето на финансовия сектор от лондонското Сити, да се привлекат нови и да се задържат утвърдени вече инвестиции, да се води борба с шотландските националисти, които продължават да заплашват с нов референдум за независимост – всичко това изисква сила и увереност. Това обаче никак не се забелязва.
40 депутати консерватори са се съгласили да подпишат писмо за недоверие към Тереза Мей, съобщи в неделя „Sunday Times“. Така само осем гласа не достигат да се предизвика избор на партиен лидер – механизъм, чрез който Мей може да бъде изтикана от пост на премиер и да бъде сменена от друг консерватор.
Един подобен опит за дворцов преврат срещу нея след пагубната й реч пред годишната конференция на партията не успя, но много консерватори остават недоволни от действията ѝ и разговорите за процедура за избор на лидер не стихват.
Презумпцията за слабост на правителството е толкова натрапчива, че всеки ден се чуват спекулации кой ще наследи Мей като премиер. Най-много залагания има за Майкъл Гоув – министърът на околната среда и бивш журналист – умен и експедитивен привърженик на Brexit, който обаче ще наследи същите мъчителни проблеми, с които Мей е принудена да се бори.
Ако консерваторите изгубят крехкото си мнозинство в Камарата на общините при един вот на недоверие, ще последват нови избори, в които анкетите дават предимство на предвожданата от крайната левица Лейбъристка партия. Тогава страната ще окаже още по-дълбоко разделена отпреди.
Това е варварското управление, иначе известно като демокрация, допълва анализът. Десетки милиони хора в демократичния свят живеят в несигурност, със стагниращи доходи или в страх от масова имиграция, а понякога и при наличието на всичко това. Те са избрали да дадат гласовете си за варвари, защото цивилизованите хора, според тях, са нехаели или най-малкото не са реагирали (на тежненията им).
Макар последствията от това да са дълбоко неприятни или дори опасни, правилата, по които живеят страните, предлагащи политически избор, изискват уважение към тези гласове. Остава и надеждата цивилизоваността да се наложи, дори сред варварите.
По статията работиха: Веселина Василева, редактор Елена Кирилова
investor.bg
