Роден на 19 октомври 1962 г. в град Атмор, Алабама. Печели бронзов медал в кат. до 91 кг на олимпийските игри Лос Анджелис 1984 г. Като аматьор има 160 победи от 174 мача.
От 1984 г. е професионалист, като още не е прекратил официално кариерата си.
Единственият боксьор, който 4 пъти става световен шампион в супертежка категория.
На професионалния ринг има 44 победи (29 нокаута) от 57 мача.
През 1996 г. нокаутира Майк Тайсън в 11-ия рунд, а на реванша през 1997-а съперникът му е дисквалифициран, защото отхапва част от ухото му.
– Мистър Холифийлд, добре дошли в България. Как се захванахте с тази благотворителна мисия? Каква е целта?
– Първо – аз съм най-малкото дете от девет в семейството ми. Но ние ядяхме винаги. Не сме оставали гладни. Няма ден в живота ми, в който да съм бил гладен. Бях научен никога да не се отказвам и да ценя това, което имам. Така и станах този, който съм. Но още тогава разбрах, че някой трябва да ти помогне. Да – може би малко и само в началото. Нататък си ти. Но помощта е много важна.
– Не забравяте откъде сте тръгнали…
– Да, дори като шампион в бокса аз не забравих какво ми казваше майка ми, като бях дете. На 8 години исках да съм като Мохамед Али. И никога нямаше да успея, ако бях се отказал някъде по пътя. В живота всеки прави грешки. Но е по-лесно да подражаваш, да следваш някого, който не губи, не се отказва. Смятам, че моят пример и лицето ми е добро за хора, на които помагаме с фондацията.
– Споменавате често Али?
– Ще ви кажа една история. През 1996 г. на олимпиадата в Атланта исках да запаля огъня. Казаха ми – не си ти. Оказа се, че е Али, аз носих факлата до стадиона. Занесох му я и той я запали. Тогава сърцето ми се разтупка. Спомних си как исках да съм като него като осемгодишен.
– Сега сякаш изпълнявате част втора от мечтата да сте като Мохамед Али?
– Точно така. Всички говорят много повече за това, което Али направи извън ринга. Той помогна на много хора. Когато приключваш с бокса, нещата понякога тръгват по грешен път. За мен беше така. Тогава се обади Янк Бари. Каза – защо не се захванеш с тази мисия? Това ме върна на правилния път в живота. Отново можех да бъда като Али.
– Значи делата на фондацията са мисия за вас?
– Да – това е мисия. Един ден ще ме помнят с това, което правя извън бокса. Въпреки че съм петкратен шампион на ринга (официалните световни титли на Холифийлд са 4, петата му е отнета, след като я печели на ринга – б.а.).
– Али ли ви посочи за свои заместник във фондацията?
– Да. Той е с много разклатено здраве напоследък. Но когато Янк Бари го попита кой може да се заеме, той му каза: „Холифийлд“. Това е втората част от живота ми. Благодарен съм, че получих тази възможност.
– С какво точно помагате?
– Връщам на обществото част от това, което то ми даде. Израснах в беден квартал, но когато видя тези места, на които ходим с Янк, си казвам – Ивендър, ти не си бил беден. Идеята е чудесна, нищо че не е моя. С удоволствие помагам тя да се осъществява.
– Целта вече е близо – 1 милиард нахранени гладни хора. Кога очаквате да се случи?
– Вече има нова цел. Ден без глад по света. Ще го направим. Не е важно да нахраниш милиони. Просто нахрани съседа си. Надявам се, че с моето присъствие се привличат хора за каузата.
– Казват, че сте много вярващ?
– Янк ми каза – най-хубавото нещо, което някога е чувал от мен, е било в Кот д`Ивоар. Тогава раздавахме играчки на деца. Прошепнах му: „Ще те видя в рая, приятелю.“ Наистина е така. Господ един ден те пита какво добро си направил в живота си, а не колко пари си спечелил.
– Вие сте страхотен боксьор и велик шампион. Как виждате ситуацията сега в спорта ви? Чували ли сте за Кубрат Пулев?
– Не, преди да ми споменат тук, в София, за него. В бокса нещата много се промениха. Нашият спорт изгуби популярността след Али, защото нямаше друг Али. После се появи Майк Тайсън, който беше толкова популярен, че правеше известни тези, с които се биеше. Сега е различно.
– А братята Кличко?
– Те са добри боксьори, доста успешни, имат титли… Но не са това, което хората искат да гледат. Феновете искат да видят как големи мъже се бият, единият нокаутира другия зрелищно и го побеждава убедително. Не как двама се удрят едва-едва (пали се и имитира леки ударчета – б.а.). А феновете са най-важни.
– Те искат герои, нали?
– Точно така, феновете живеят живота на своите герои. Те не се бият по улиците, но искат да видят здрав бой. Аз не карам бързо, но обичам да ходя на автомобилни състезания. Гледам и си казвам – уау, как карат тези, а!?
– С благотворителността е същото нали – можете пак да сте пример…
– Да, хората ме познават. Мама се оказа права. Тя ми каза навремето, че ако не се отказвам, мога да стана най-добрият. Независимо че ще ми казват обратното. Мама бе мъдра жена, тя е родила първото си дете на 14 години, а аз се появих, когато бе на 35. Знаеше кое е добре за мен и кои грешки да не повтарям. Когато започвах в бокса, ми казваха – тук ще те удрят здраво. И какво от това, вкъщи ме биеха по 3-4 пъти на ден, бях най-малкият! На ринга обаче и аз можех да ги удрям, а това нямаше как да се случи с братята ми.
– Боксът е това, което винаги сте искали, нали?
– Оставяйки настрана, че исках да съм като Али, исках да играя американски футбол. Но там треньорът избира кой да играе. Освен това там може да те изкарат от полето, ако не ти върви. А и зависиш от съотборниците си. В бокса никой не може да те мръдне от ринга, ако си добър. Там си ти и съперникът ти. Няма от кого да зависиш.
– Най-голямото ви постижение?
– Олимпийските игри (има бронзов медал от 1984-та – б.а.). Това е. Когато растеш, искаш да си световен шампион при професионалистите, но истината е, че най-великото нещо е да представляваш страната си на олимпиадата.Тогава трябваше да победя два пъти боксьор №1 на Щатите в моята категория. Два пъти за два дни. И го победих в петък, а после и в събота. И отидох на олимпиадата. А той беше страхотен, Рики от Детройт. Беше победил кубинците и руснаците на предишни състезания. Те, разбира се, не дойдоха после на олимпиадата в Лос Анджелис. Но за мен това бе върховно постижение – да вляза в тима на САЩ за олимпийските игри.
– И тогава ли ви казваха, че няма да успеете?
– Има един момент, в който се опитват да ти кажат, че не си достатъчно умен. Но тогава излезе филмът „Роки“. Е, в него Роки не бе особено умен. После обаче се оказа, че той е бял, а аз – черен. В един момент си казах – хайде стига, щом той може и ти можеш.
– Какви са отношенията ви с Майк Тайсън толкова години след инцидента на ринга с отхапаното ви ухо?
– Доста добри. Даже заснехме реклама за Деня на благотворителността, в която той ми връща част от ухото (показват ни я на лаптопа на Янк Бари – б.а.). Скоро може да има мач Холифийлд – Тайсън номер 3 (Холифийлд има две победи над Тайсън – б.а.).
– Защо да не е в България?
– За съжаление България не може да си го позволи. Ще е или в Катар, или в Дубай… Това ще е мач в помощ на битката с глада по света!
