По време на управлението си Гордън Браун беше известен с навика си да разбива мобилните си телефони в пристъпи на ярост.
Сега бившият премиер се оплаква, че е станал жертва на незаконно подслушване на мобифона му.
Браун стана първият високопоставен политик, който се включи в разрастващата се вълна от възмущение срещу прихващането от таблоиди на гласови съобщения на държавни служители, кралски особи и светски знаменитости.
Скандалът, който избухна за първи път през 2007 г.,
взе първата си видна жертва миналата седмица, когато шефът на комуникациите при премиера Дейвид Камерън – Анди Коулсън, подаде оставка.
Коулсън, който е бивш главен редактор на „Нюз ъф дъ уърлд“, очевидно е знаел какво го чака, когато призна, че продължаващият скандал около телефонното хакерство е направил невъзможна важната му позиция на главен говорител в кабинета на Камерън.
Когато един говорител има нужда от говорител, който да дава обяснения от негово име, очевидно е време да се оттегли, каза той.
Именно по времето на неговото редакторство – от 2003 до 2007 г., най-тиражният неделен таблоид за първи път беше обвинен, че използва незаконни методи, като прониква в гласовата поща на телефоните на лица от антуража на принцовете Уилям и Хари.
Редакторът за новините от кралския двор Клайв Гудман и Глен Мълкеър, частен детектив, нает от вестника, за да осъществи самото проникване, бяха пратени в затвора съответно за четири и шест месеца през 2007 г.
В хода на процеса се разбра, че те са подслушвали телефоните на манекенката Ел Макферсън, на видния либералдемократ Саймън Хюз и на футболния шеф Гордън Тейлър.
Оттогава Коулсън поддържа защитната теза, че Гудман е действал на своя глава, а той самият не е знаел нищо за тази практика, докато е бил главен редактор.
Наскоро обаче серия от заведени граждански искове, включително от от британската актриса Сиена Милър, доведе до временното отстраняване, а после и уволнението на Иън Едмънсън, редактор на новините в „Нюз ъф дъ уърлд“.
Според в. „Индипендънт“ документите, представени пред съда от популярните ищци, се очаква да разкрият самоличността и на други членове на екипа на „Нюз ъф дъ уърлд“, свързани със скандала.
Прокуратурата обеща безкомпромисен подход
при оценката на всяко доказателство, предоставено от полицията.
„Ако полицията се добере до истината, ще изригне вулкан“, каза Макс Клифърд, водещ пиар експерт, който твърди, че телефонът му е бил подслушван.
Междувременно Марк Луис, адвокат, който представлява предполагаемите жертви на подслушване, заяви, че през последните няколко седмици броят на клиентите, които са се обърнали към него с оглед на възможността да заведат дело, е скочил главоломно.
Получава се лавинообразен ефект, тъй като това е било широко разпространена практика, каза Луис за „Ивнинг стандард“. Сред неговите клиенти има футболисти, филмови звезди, политици и експерти по рекламата.
Въпреки че повечето оплаквания са насочени към вестници, собственост на Рупърт Мърдок, обвинения се отправят и към други новинарски организации, разкри Луис.
Тази седмица се появи информация, че Мърдок, който притежава „Нюз ъф дъ уърлд“, „Сън“ и лондонския „Таймс“, бил бесен от разрастването на скандала, който вече му струваше 1,7 милиона лири (2,7 млн. долара) за извънсъдебни споразумения.
Медийният магнат, който през март навършва 80 години, тази седмица беше в Лондон, за да обсъди скандала с главните директори на неговата медийна група „Нюз интернешънъл груп“ и да изработи с тях стратегия за ограничаване на щетите.
Според съобщенията Мърдок бил „недоволен“ от очевидния неуспех на британските му мениджъри да спрат постоянния поток от твърдения, подкопаващиа основната защитна теза, че незаконното проникване в гласовата поща е било дело на „репортер единак“.
Мърдок, твърдо решен да тегли чертата на аферата, обещава „незабавни действия“ срещу който и да е негов служител, замесен в телефонно хакерство.
„Вестниците може да са си мислили, че им се е разминало, но парите, които са замесени, са убедителен стимул да се поддържа жив интересът към темата“, заяви Иън Бърел, медиен редактор в „Индипендънт“.
Въпреки че обвиненията са трудно доказуеми, медийните групи, които и без това работят в трудни търговски условия, може да се окажат „смазани от планина от съдебни дела“, прогнозира той.
