Георги Н. Николов
Отскоро в България се тиражира важна научна новина: че човешкият живот се е зародил не в Африка, а по нашите земи. Намереният зъб от парапитек дава изключителна информация за далечния ни прадядо, дарил дъвкателното си пособие за родолюбие и патриотична пушилка. Преди всичко, зъбът съдържа смайващо количество „безвреден“ уран. Сигурен знак, че дядката е пил вода от чешмите в Хасково или близките околности. Или пък в Пловдивско, Добричко, Харманлийско и където ти още хрумне. Старинни предания пеят, че в разкопките са скрити писмени хидроложки замервания от разни държавни институции с изводи как водата не е опасна. Употребени по съвест от парапитека за задни цели, защото са закъснели и подло прехвърлящи си вината за гламавите изследвания и съмнителни резултати. И днес още побелели старци, безработни в разцвета на силите и деца – утрешната задгранична гордост на родината, си наливат от благата течност. Отклонения и странични ефекти почти няма. Като изключим странната надежда, че България някога ще се оправи, плачливата вяра в обещанията на правителството и други форми на очевидна патология. Дребни подробности на фона на вулканичната радост, че у нас се е зародил светът. Плаши фактът, че това е станало без намесата на нито една партия и нито един търтей в Народното събрание, за което е сезирана доблестната прокуратура. Е, щом утихнат кавгите между нея и Висшия съдебен съвет, някъде след Второто пришествие, и този казус ще бъде осветлен. Впрочем, докато споделяхме гореказаното, артефактите се увеличиха. Пукнат череп наблизо хвърли учените в спор: дали, докато ражда човечеството, предшественикът ни е бил ритнат на автобусна спирка от криминално проявен лудичък младеж, закрилян от закона? Или цапнат от превъртял читател на романа „Под игото“, преведен на модерния език шльокавица-маймуница? Може и сам да се е пукнал, узнавайки от медиите, че по възходящ ръст на брутния вътрешен продукт от 6% вече надминаваме Китай… Хипотези много, ала е реалност кривакът на парапитека. По възстановени чертежи съвсем скоро с него ще се превъоръжи армията ни. Годна сега, не по своя вина да плаши гаргите. Или на някой стадион, в който се събира цялата, мъжествено да крещи за победата на тоя или оня отбор…
Имаше идея зъбът-реликва да бъде носен най-отпред на празничното шествие по повод 24-ти май. Отхвърли се, защото и без него мухлясали залъгалки – колкото щеш. От торбата с лъжите отново бе измъкната калната хрумка с учителските заплати. Без никакво бавене, още през 3681 г., те ще бъдат увеличени с 15%. Отначало всички ще получават по равно, а след това – според показаните резултати. Определяни на място съвсем по нашенски: принципно, открито, без наши и ваши. В учителската стая мъдри педагози отсега могат да разменят мнения кой повече е заслужил увеличението и кой не става дори за бостанско плашило. Разрешени са всякакви аргументи, например бой с трудове на Макаренко, тебеширени залпове и нещо по-така. Всъщност – открити уроци за възпитаниците как да оставиш трайна диря по физиономията на спорещия, да го ущипеш на подходящо място, или просто да го оскубеш до голо. Да, училището пази незабравими спомени. И докато едни дефилираха, щастливо пресмятайки какво ще си купят с обещаните жълтици, други гледаха ухилените наивници от кюшетата. Става дума за системно отпадащите от школото основно поради отвратителна бедност. Годишно това са над 23 хил. невинни малки и подрастващи човеци, практически без детство, а за щастливо детство не става и дума. Нито за житейски перспективи, освен тежък наемен труд в сивата икономика, увеличаване на криминалния контингент и гърчове в смрадната утайка на обществото. И повишаване на личното образование зад затворническите решетки. Ако някой наистина мисли, че затворите у нас превъзпитават, той е откровен глупак. Пресен горе долу е примерът как зад стените на един от тях са били издавани присъди кой неподкупен надзирател да бъде убит (той наистина е убит пред дома си) и кои други – пребити. Как се вкарват наркотици, колко струват и пр. Оказва се, че най-големите катили са всъщност управници на затворите, а чиновниците в системата са им подчинени. Има и други, костюмирани не в райета катили. Над всичко и всички в държавата властва единствено правото на силата. Къде уж неформална, къде – официално облечена в двусмислени закони. Този оловен похлупак мачка охлузените нашенци, останали в пределите поради наивна вяра, че нещо ще се промени. Че след поредните избори ще дойдат по-добри управници и ще мислят за народа. Смешни фантазьори, роби на собствената си доброта и страх от силните на деня. Как да не им обещаеш от висотата на положението си, че днес ще ядат трици, ако има, но утре, на преференциални цени – прясна трева край стобора. Ако и нея вече не я е купил с концесия поредният хитрец. Все още безплатно само дишаме, но и тая слободия ще свърши. Да, у нас се диша отровно и тежко поради демагогията, нежеланието да се стори нещо полезно за сивото множество и откровеното презрение на партийно-олигархичната върхушка към писъците й. Няма реформи, няма политически морал, няма и да има. Ще свърши ли някога този местен апокалипсис? Несъмнено… и за целта демографската трагедия отдавна е запретнала ръкави. Драстично спадаща раждаемост срещу увеличена смъртност, разбираемо заминаващи зад граница срещу невръщащи се трайно сънародници, а няма и защо да го правят, липса на работа, социална сигурност и някакви перспективи. На гол корем чифте родолюбие не е най-добрият избор и е напълно разбираемо хората да търсят щастието си по други континенти. България може да бъде обичана от разстояние. Но не такава, каквато е: узурпирана от властолюбиви двуличници, а като идеал, носен в сърцата. Него поне овластените вампири не могат да окепазят, нито да обложат с данък. Тук, в обезлюдената татковина, има кой да остане. Гробовете на предците, порутените училища, изтърбушените скелети на бивши фабрики. Мила, мила родино! Днес за кого си земен рай?..
