Този, който ще е начело на държавата трябва да обича безмерно и безрезервно България повече от него самия и жена си в къщи. Трябват всеотдайни и амбициозни мечтатели, отдадени за благоденствието на българския народ. Политиците на които народа ще повели управлението на родината ще са силни и честни идеалисти, които ще назначават единствено експерти, а не партийци и идеолози. Парламентарната система в момента не може да произведе такива личности. България може да стане най-желаното място в света за живеене, както и да постигне възможно най-високите цели в технологичното и икономическо развитие.
Както е казал Христо Ботев на своята Венета „Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“. Къде са идеалистите, родолюбците и тези с великите амбиции за България днес? Къде и как да ги видим, за да гласуваме за тях? Да не забравяме, че България има богата история и велики личности. Този народ заслужава лидери, силно обичащи отечеството и мечтаещи единствено за просперитета на своята родина. Не можем да ги видим в момента. В предстоящите изборите ще участват 22 партии и 6 коалиции. Дори политолози не могат да ги разграничат на леви и десни. Основата на парламентаризма и предпоставката за правилното му функциониране е силния баланс и в същото време колизията между леви и десни виждания за водене на политика.
Това разделение и разграничаваща линия между двата полюса е първото условия за съществуване на парламентаризма, защото по този начин хората идентифицират себе си при правенето на избор. Тази противоположност в различни измерения, съществува във всеки един аспект на общественото устройство и икономиката, защото е пряка рефлексия на човешката същност, а именно вечния сблъсък между емоционалното и рационалното. В икономиката също има две основни понятия – търсене и предлагане.
Дясно ориентираните политици акцентират върху идеологията на предлагането и лансират тези, които произвеждат и създават блага. От друга страна ляво ориентираните идеолози фокусират своето внимание и политика върху търсенето и лансират тези, които потребяват и търсят стоки и услуги. Например, ако някой крайно дясно ориентиран види просяк на улицата може дори да изпита презрение към него, да го нарече лентяй, човек без характер и т.н., който не заслужава внимание. Гледната точка, обаче, на някой крайно ляво ориентиран ще има различен поглед, ще обоснове тезата, че този просяк не е имал шанс да получи образование и работа. Следователно, това е причината за неговия тежък социален статус. Ако този човек получи шанс да работи, той ще изкарва пари, ще потребява стоки и услуги, което ще създава приход и възход на тези, които произвеждат. С други думи, левите вярват в потребителите, а десните в производителите.
Няма вярна страна на монетата. В дадени периоди от време избирателите припознават себе си към левите политики, изхождайки от емоционалното в себе си, в други базират своите решения на чисто рационални подбуди като подкрепят десни политики. Наличието на тази основна разграничителна линия е фундамента на парламентаризма. Последващите разграничения са вече идеологии и начини на водене на политики. Нашата политическа система не успя да положи основите дори на първия фундамент и поради тази причина състоянието в България е такова каквото е в момента.
Резултатът от три десетилетия парламентаризъм в България е демографска катастрофа, нисък жизнен стандарт, обречени на мизерия пенсионери, никаква регионална политика за развитие, обезлюдени райони, тотална липса на автономна монетарна политика, високо платено здравеопазване, западащо образование, оглупяващо и озлобено общество. До кога? Да не говорим, че става все по- зле, няма дори намерение, послание или мисия за достигане на високи цели. Какво искаме да стане от България в следващите 5 години? Индустриалният гигант на Европа, Технологичният център на света, СПА столицата на света или Балканският лидер? Кой ни дава хоризонт, мисия или визия? Какво ще градим за какво ще си хвърляме усилията? Всички тези 28 формации, които ще се явяват на следващите избори дават объркващи послания и общо взето разясняват в детайли кой от къде ще купи газ за зимата. Е до там ли стигнахме? Как да изберат хората за кого да гласуват? Обществото дори не може да разбере кой лъже и кой не.
Време е да сменим целия политически модел, може би наистина да станем президентска република, да намалим броя на депутатите в парламента на 60 души и те да се избират мажоритарно. Също така да премахнем партиите и наложим тест по родолюбия и национална принадлежност на всеки кандидат за депутат. По този начин ще избираме съгласно идеала и качествата на всеки кандидат, а не съгласно неговата партийна принадлежност. Тези, които ни управляват ще могат да назначават управленски кадри на чисто експертна основа, а не на идеологическа съгласно някаква си партийна принадлежност.
България няма нещо да няма. Няма да ми стигнат стотици страници да обяснявам за всички дадености и възможности, които имаме. По отношение на геополитиката, това все пак е актуална тема, мога само да отбележа, че всички предпоставки са на наша страна. Най-важното е, че сме пълноправен член на европейския съюз, имаме изградени търговски отношения с Америка, исторически славянски връзки с Русия, добросъседство с Турция, Гърция и Северна Македония. Остава да доразвием нашите отношения с технологичните гиганти Китай, Япония и Корея.
В случай, че страната се управлява от истински всеотдайни родолюбци и експерти, начело с един президент директно отговорен за цялостната политика пред народа, България ще съумее наистина да устоява своите интереси. Много бързо ще се индустриализираме, българинът е изключително находчив и предприемчив ако има нужните предпоставки и условия. Не само това, всичко може да постигнем, стига най-накрая начело на страната да застанат правилните хора. Време е вече да подредим нашия райски кът наречен България. Има всички предпоставки и възможности това да се случи.
Николай Ников. Роден е през 1977г.
Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон.
В момента преподава: Стопанска история и Основи на управлението Микро и Макро икономика; Маркетинг; Банково дело; Застраховане; Управление на Риска; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
