Нужни са експерти, а не идеолози!
Времената, в които живеем изискват експерти повече от всякога, а не харизматични идеолози. Само и единствено икономическите системи могат да формират новото лице на политическите водачи. Държавата не може да помогне на хората, защото хората в момента трябва да помогнат на държавата.
Експертността следва да е водеща при формиране на бъдещи политики, дори и в момент на съставяне на правителство. Няма индикация на традиционните кризи, потреблението дори бележи ръст. С други думи не харчим по ресторанти, но купуваме лекарства и имоти. Други пък стоки и услуги, в следствие на ограничителните мерки, поскъпват и като цяло няма вакуум. Отчитат се данни за намален растеж, но това е защото традиционния модел на развитие е изчерпан. На практика криза няма. Със сигурност обаче ще имаме много скоро, ако продължаваме по същия път.
Време е да поставим можещите пред лоялните, знаещите пред харизматичните и работливите пред моралните. Ситуацията в момента е аналогична с това да карате надежден и здрав автомобил по познат път, на който обаче виждате сериозно препятствие. Вместо да го заобиколите, или да тръгнете по друг път карате право в него като се надявате препятствието да не е толкова голямо и колата де издържи. Тук е мястото на тези, които знаят, могат и не ги мързи да проучат алтернативи за различния път. Защо водещата икономика в Европа – Германия е застрашена от тежка рецесия, а друга, далеч по-млада демокрация – Полша бележи високи икономически резултати? Този анализ следва да се направи много внимателно от тези, които искат да намерят нови пътища и изобщо не искат да срещат препятствия.
В резюме, полската икономика е силно диверсифицирана и има много успешни малки и средни предприятия, което се оказва много добра компилация от дадености за пандемията. Има логика, защото по този начин икономиката е силно имунизирана, естествените сили на демократичния капитализъм успяват да функционират самостоятелно и много бързо преодоляват загуби от фалити, тъй като рискът е пръснат измежду много играчи. Колективният потенциал на тези играчи в силно конкурента среда води до просперитет, като те в условия на заплаха се мобилизират и дори бележат по-високи резултати.
В контраст нашата икономика основно се формира от три направления, а именно – държавният бюджет, еврофондовете и енергетиката. Посредством държавата, големи играчи получават основните поръчки и малкия и среден бизнес функционира в следствие на разходването на средства на тези големите икономически субекти. В същото време, държавният апарат е с раздут щат и вече дори не с толкова ниско заплащане. Това е хибридна форма на капитализъм, която дори не е лоша и много подходяща за бедна страна членка на Европейския съюз. Въпросът е, дали богатите в Европейския съюз ще могат да продължават да ни хранят, предвид опасните тенденции за водещите икономики в Европа.
Време е вече активно да се насочим към децентрализация на икономическата и политическа власт. Има методика за постигане на това, като една от мерките е да се даде автономност на отделните общини. Хората и бизнесите следва да са по-иновативни и адаптивни в тази ситуация. Трудовият ресурс, който се освобождава в следствие на фалирали бизнеси може много бързо да се преквалифицира за други развиващи се сектори. В период сме на драстични промени, има сектори, които могат много бързо да бележат значителен ръст. Технологичният сектор например е един тези с най-ниска зависимост от държавната политика и много бързо се реализира на международните пазари.
Фокусът следва да е върху иновациите и новите тенденции. В условия на затворени бизнеси в следствие на неочаквано събитие и при липса на криза, някъде се формира вакуум. За този вакуум има както пари, така и трудов ресурс, въпросът е да излезе на хоризонта. А той ще излезе и това, което може да го идентифицира е иновативния потенциал на малкия и среден бизнес.
Формата на икономическо развитие ще определи нужния политически модел на управление на страната. Именно поради тази причина имаме политическа криза, защото политиците няма кой да ги форматира. Ред е на хората и бизнеса да формират политическата класа и система. За това е необходимо да извадим този път експертите на преден план, а не идеолозите.
Николай Ников. Роден е през 1977г.
Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сверата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон.
В момента преподава: Стопанска история и Основи на управлението Микро и Макро икономика; Маркетинг; Банково дело; Застраховане; Управление на Риска; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
