Застаряването на населението означава по-малко работна сила, повече разходи и стагнация на икономиката. Преодоляването на остарелите идеи за старостта е едно от решенията
Домовете за стари хора са като дълъг презокеански полет. Седиш до непознат. Не се става. Не се пуши. Зависим си напълно от стюардесата и се чудиш какво ще ти сервира за обяд – нещо с пиле, или нещо със зеленчуци. А над главата ти има кислородна маска. За всеки случай.
Сравнението дава Майкъл Кахилейн, регионален координатор на ирландската Sage Advocacy. Организацията се занимава със застъпничество за правата на възрастни хора, като основна цел е гласът им да бъде чут при важните избори в последната им фаза на живота. Като това дали искат да отидат в дом, или да останат в собствената си къща например.
Освен нарушаването на базови човешки права старите хора са сред най-уязвимата група по линия на финансови посегателства, включително от членове на семейството, нямат възможност да получат добра дългосрочна грижа, в редица държави нямат достъп до градската среда, ако имат проблеми с придвижването, и се честа жертва на дискриминация на база години – или т.нар. ейджизъм.
Всички тези проблеми стават все по-спешни за решаване на фона на мащабно застаряващото население на земята. Борбата с ейджизма пък се оформя като нещо много повече от битка за толерантност, а именно основна възможност за справянето с макроикономическото уравнение и ръста на разходите за здраве и социална грижа. A моделът, залагащ на трите основни фази на човешкия живот, ще става все по-неустойчив.
Развити държави като Ирландия от години разработват законодателства, които да способстват за допълнителното гарантиране на правата на тази уязвима група (виж карето), като българската фондация „Лале“ работи по съвместен проект с Sage Advocacy и още две европейски организации от Германия и Австрия по проект за защита на законовите и човешки права на възрастните хора чрез активно гражданство и междупоколенчески подход.
Извън единичните проекти на неправителствения сектор обаче темата звучи по-скоро като научна фантастика в България. Страната с бързо намаляващо и застаряващо население. Едни от най-ниските пенсиите. Млад и прохождащ пазар на дългосрочната грижа за старите хора и огромен износ на кадри към социалните системи на западните икономики. И лидер по нетолерантност на база възрастов признак. Липсата на популярност на темата е странна, предвид че след 20-30 години почти всички ние ще бъдем в самолета и ще чакаме стюардесата.
Стар, болен и нетолерантен
Прогнозите на Световната здравна организация са безмилостни. Темпът на застаряване на населението е по-бърз от когато и да било. До 2030 г. 1 на всеки 6 души в света ще бъде на възраст над 60 години. Между 2015 и 2050 г. делът на световното население над 60 години почти ще се удвои от 12% на 22%. От 1 млрд. души през 2020 г. той ще достигне 1.4 млрд. през 2030 г., а през 2050 г. ще достигне 2.1 млрд.
Световната здравна организация изчислява, че до 2030 г. повече от 75 милиона души ще живеят с деменция (47 млн. през 2015 г.), като се очаква броят им да се утрои до 2050 г. и това се посочва като „едно от основните здравни предизвикателства за нашето време“. Глобалните разходи за грижи, свързани с деменцията, през 2010 г. се оценяват на 604 млрд. долара (1.0% от световния брутен вътрешен продукт), а до 2030 г. те ще достигнат 1.2 трилиона долара.
capital.bg
